Българската адвокатура (1878–2000)

  • Автор: Петко Добчев
  • Корица: твърда
  • Страници: 634
  • Година на издаване: 2003
  • ISBN: 954-730-184-5
  • Наличност: да
  • Корична цена: 25,00 лв.
  • Отстъпка: 2,50 лв.
  • Крайна цена: 22,50 лв.

Книгата представлява първото по-цялостно изследване на нормативната уредба на българската адвокатура. Тя изследва всички нормативни актове, които уреждат статута на адвокатурата в България през разглеждания период, както и такива, които имат отношение към нея. Изследването почива на солидна емпирична основа, а също и на добро познаване на съответната българска литература. В първата част на изследването се третира законовата база на адвокатурата и се излагат хронологично основните закони, уреждащи адвокатската професия. Останалите негови части разглеждат нормативната дейност на адвокатските съвети и на Висшия адвокатски съвет, нормативният статут на просбописците и ходатаите, на държавните адвокати и юрисконсултите, а също и уредбата на стажа и държавните изпити на кандидатите за съдебни длъжности и за адвокати. Стъпила на интересен изворов, емпиричен и библиографски материал, увлекателна и достъпна, книгата е ориентирана към широката читателска аудитория – юристи, историци, студенти и всички, които проявяват интерес към една достойна професия – професията на адвоката.

По случай 115-годишнината от приемането на първия Закон за адвокатите – 22 ноември 1888 година, на книжния пазар се появи фундаменталното изследване „Българската адвокатура 1878–2000“ на известния познавач на правната литература Петко Добчев, под знака на издателство „Сиби“.

Уникалният труд, под научната редакция на адвокат Даниела Доковска, съдържа 630 страници. В шест раздела и 31 глави се проследява развитието на нормативната уредба на адвокатурата у нас, предлагат се указател на нормативната уредба на адвокатурата и пространна библиография на българската литература за адвокатурата, систематизирана тематично.

На вниманието на автора са условията за придобиване на адвокатска правоспособност, правата и задълженията на адвокатите, адвокатските задължения, дисциплинарните нарушения и наказания, организацията на адвокатите, жените и адвокатурата в България, статистическите сведения за адвокатите. Около Съединението например адвокатите в Княжество България са 358 на брой, от които 15 с висше образование, а в Източна Румелия – около 150 души. Капка, разляла се в море от 8612 адвокати през 2000 година. Петко Добчев е проследил и непрекъснато актуалните ограничения, с които през годините се е сблъсквала българската адвокатура – ограничения на адвокатската защита пред духовните съдилища, ограничения, свързани с данъчните задължения на адвокатите, ограничения на правата на адвокатите евреи през 1941–1944 година, лишаване на български граждани от адвокатски права по политически причини.

С рядка добросъвестност дългогодишният хранител на книжовното съкровище в библиотеката на Министерството на правосъдието Петко Добчев припомня нормативната дейност на адвокатските съвети и на висшите органи на адвокатурата в България. Не са забравени нито Правилникът на адвокатското тяло при Пловдивския окръжен съд, нито Правилникът на Софийския адвокатски съвет от 3 март 1899 година, нито дори Окръжно № 3/29.01.1898 год. на Пловдивския адвокатски съвет, с което се забранява на пловдивските адвокати да използват „улични комисионери“, „копои“ или „мисити“ за вербуване на клиенти, тъй като тези лица по престъпен начин „безбожно експлоатират простодушието на нуждаещите се от защитници лица“.

Особено място в „Българската адвокатура 1878–2000“ заема изследването на нормативния статут на ходатаите и просбописците и на държавните адвокати и юрисконсултите в България. С Приказ № 181/16.02.1888 г. на министъра на финансите Григор Д. Начович е създадена службата на юрисконсултите, които трябвало да дават мнение „по въпросите от чисто юридически характер, както и по споровете между частни лица и съкровището“. Пак по линия на Министерството на финансите, с Временни наставления за службата на държавните адвокати от 17 март 1900 г., се закрепва институтът на държавните адвокати.

Цял раздел авторът е посветил на стажа и държавните изпити за съдебните кандидати и кандидатите за адвокати, като в духа на уважителното си отношение към действащите адвокати и за съхраняване на високото им самомнение се е въздържал от публикуване на някоя от старите програми за теоретико-практическия изпит на кандидатите.

Маркирането на съдържанието на „Българската адвокатура 1878–2000“ създава погрешната представа, че изследването на Петко Добчев е само един заслужен поклон към миналото. В дните на дебат за нов Закон за адвокатурата обаче едва ли има по-подходящ материал от „Българската адвокатура 1878–2000“, който да очертае основите на предстоящото нормативно регламентиране на организацията и дейността на съсловието, без което не могат и неговите най-злостни критици и отрицатели.

Това, което Петко Добчев създаде – „Българската адвокатура 1878–2000“, без преувеличение и без адвокатски патос, със сигурност става част от историята на самата адвокатура, нещо, без което няма да е нито разумно, нито смислено един адвокат да започне кариерата си.

Васил Т. Василев
Адвокатски преглед 1–2/2004

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. Законодателна уредба на адвокатурата в България през периода 1878–2000 година

ГЛАВА ПЪРВА. Адвокатурата в България преди приемането на Закона за адвокатите от 22.ХI.1888 година

1. Уредба на адвокатурата в Османската империя

2. Уредба на адвокатурата в Княжество България

2.1. Временните правила за устройството на съдебната част в България от 24.VIII.1878 година и уредбата на адвокатурата

2.2. Устав за гражданското съдопроизводството на мировите съдии от 20.V.1880 година, и уредбата на адвокатурата

2.3. Изменението на чл. 98 на Временните правила за устройството на съдебната част в България от 3.XI.1880 година и уредбата на адвокатурата

2.4. Уредба на адвокатурата в Закона за устройството на съдилищата от 12.II.1883 година

2.4.1. Права и задължения на адвокатите

2.4.2. Дисциплинарни нарушения и наказания

2.4.3. Адвокатски възнаграждения

2.5. Измененията на чл. 98–100 на Временните правила за устройството на съдебната част в България от 12.XII.1887 година и уредбата на адвокатурата

3. Министерството на правосъдието и адвокатурата

4. Статистически сведения за адвокатурата в Княжество България през периода 1878–1888 година

ГЛАВА ВТОРА. Адвокатурата в Източна Румелия през периода 1879–1885 година

1. Адвокатурата в Източна Румелия до приемането на Закона за упражняване на адвокатството от 13.XI.1882 година

2. Закон за упражняване на адвокатството от 13.XI.1882 година

2.1. Исторически бележки

2.2. Условия за придобиване на адвокатска правоспособност

2.3. Права и задължения на адвокатите

2.4. Адвокатски възнаграждения

2.5. Дисциплинарни нарушения и наказания

3. Прилагане на Закона за упражняване на адвокатството в Източна Румелия

4. Дирекцията на правосъдието и адвокатурата в Източна Румелия

5. Сведения за адвокатурата в Източна Румелия през периода 1878–1885 година

ГЛАВА ТРЕТА. Закон за адвокатите от 22.XI.1888 година

1. Основни положения на Закона за адвокатите от 22.XI.1888 година

1.1. Исторически бележки

1.2. Условия за придобиване на адвокатска правоспособност

1.3. Права и задължения на адвокатите

1.4. Адвокатски възнаграждения

1.5. Дисциплинарни нарушения и наказания

1.6. Организация на адвокатите

1.7. Изпитни комисии

2. Изменения и допълнения на Закона за адвокатите от 22.XI.1888 година

2.1. Изменение на чл. 5, б. „г“ и чл. 6 на Закона за адвокатите от 16.XII.1889 година

2.2. Решение на Народното събрание за тълкуване на чл. 7, ал. „г“ на Закона за адвокатите от 13.XII.1891 година

2.3. Изменение на чл. 4–6, чл. 42–46 и чл. 48 на Закона за адвокатите от 10.XII.1897 година

2.4. Допълнение на Закона за адвокатите от 26.VIII.1901 година

2.5. Допълнение на Закона за адвокатите от 1.VII.1914 година

3. Други нормативни актове, допълващи уредбата на адвокатурата

3.1. Законът за устройството на съдилищата от 30.XI.1898 година и уредбата на адвокатурата

3.2. Измененията в Закона за устройството на съдилищата

3.3. Наказателен закон от 16.I.1896 година

3.4. Закон за углавното съдопроизводство от 11.II.1897 година

3.5. Закон за допълнение на Военно-съдебния закон от 21.XII.1922 година

4. Ограничаване на адвокатската защита след Първата световна война

4.1. Закон за облегчение на жилищната нужда от 5.I.1920 година

4.2. Закон за подвижните мирови съдии от 9.VII.1920 година

4.3. Допълнение на Закона за адвокатите от 24.IV.1921 година

4.4. Закон за селско-общинските съдилища от 9.IV.1922 година

4.5. Закон за бюджета на държавата за 1922/23 финансова година от 10.IV.1922 година

4.6. Изменение и допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство от 3.VI.1922 година

4.7. Изменение на Закона за устройството на съдилищата от 27.VI.1922 година

4.8. Закон за възстановяване на защитата пред съдилищата от 26.I.1924 година

5. Адвокатската защита пред духовните съдилища в България

6. Министерството на правосъдието и адвокатурата

6.1. Окръжни на Министерството на правосъдието по прилагане на Закона за адвокатите

6.1.1. Окръжни относно тълкуване на Закона за адвокатите

6.1.2. Окръжни относно списъците на адвокатите

6.1.3. Окръжни относно наложени наказания на адвокатите

6.2. Изпитни комисии

6.3. Списъци на адвокатите в България

7. Жените и адвокатурата в България

8. Статистически сведения за адвокатурата в България през периода 1889–1919 година

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Закон за адвокатите от 1.VII.1925 година

1. Основни положения на Закона за адвокатите от 1.VII.1925 година

1.1. Исторически бележки

1.2. Изисквания за придобиване на адвокатска правоспособност

1.3. Адвокатски възнаграждения

1.4. Права и задължения на адвокатите

1.5. Организация на адвокатите

1.6. Дисциплинарни нарушения и наказания

2. Изменения и допълнения на Закона за адвокатите от 1.VII.1925 година

2.1. Наредба-закон за изменение на Закона за адвокатите от 21.I.1935 година

2.2. Наредба-закон за допълнение на Закона за адвокатите от 4.VII.1936 година

2.3. Закон за изменение на Закона за адвокатите от 25.III.1943 година

2.4. Наредба-закон за изменение на Закона за адвокатите от 24.I.1945 година

3. Други нормативни актове, допълващи уредбата на адвокатурата

3.1. Закон за устройството на съдилищата от 9.XII.1925 година

3.2. Наредба-закон за устройството на съдилищата от 12.XI.1934 година

3.3. Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за углавното съдопроизводство от 10.XII.1934 година

3.4. Наредба-закон за избиране народни представители за Обикновеното народно събрание от 21.X.1937 година

3.5. Закон за уреждане положението на адвокатите в Добруджа от 19.XI.1940 година

3.6. Изменение на Правилника за вътрешния ред, деловодството и отчетността на съдебните места от 18.X.1941 година

3.7. Закон за съдилищата за маловръстни от 4.XII.1943 година

3.8. Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война от 6.X.1944 година

4. Ограничаване на адвокатската защита

4.1. Ограничения на адвокатската защита пред духовните съдилища

4.2. Ограничения на адвокатската защита, свързани с данъчните задължения на адвокатите

4.3. Ограничаване на правата на адвокатите евреи през Втората световна война

5. Министерството на правосъдието и адвокатурата

5.1. Окръжни на Министерството на правосъдието по въпросите на адвокатурата

5.2. Списъци на адвокатите в България

6. Жените и адвокатурата в България

7. Статистически сведения за адвокатурата в България през периода 1925–1941 година

ГЛАВА ПЕТА. Закон за адвокатите от 16.X.1947 година

1. Основни положения на Закона за адвокатите от 16.X.1947 година

1.1. Исторически бележки

1.2. Изисквания за придобиване на адвокатска правоспособност

1.3. Организация на адвокатите

1.4. Адвокатски възнаграждения

1.5. Дисциплинарни нарушения и наказания

2. Изменения и допълнения на Закона за адвокатите от 16.X.1947 година

2.1. Решение от 13.XI.1948 година на Президиума на Народното събрание за тълкуване на чл. 59 от Закона за адвокатите

2.2. Указ № 265 от 8.VII.1950 година на Президиума на Народното събрание за изменение на чл. 3 от Закона за адвокатите

2.3. Указ № 76 от 20.II.1951 година на Президиума на Народното събрание за изменение и допълнение на Закона за адвокатите

2.4. Указ № 6 от 11.I.1952 година на Президиума на Народното събрание за изменение на л. 3 от Закона за адвокатите

3. Други нормативни актове, допълващи уредбата на адвокатурата

3.1. Закон за висшето образование от 5.VII.1947 година

3.2. Постановление на Министерския съвет за подобрение работата по ведомството на Министерството на правосъдието от 26.II.1952 година

4. Министерството на правосъдието и адвокатурата

4.1. Заповед № 645 на министъра на правосъдието от 30.VI.1948 година

4.2. Заповед № 1 от 30.VI.1948 година на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 60 от Закона за адвокатите

4.3. Таблица за размера на адвокатските възнаграждения от 18.VIII.1948 година

ГЛАВА ШЕСТА. Указ № 270 за адвокатурата от 3.VI.1952 година

1. Основни положения на Указ № 270 за адвокатурата от 3.VI.1952 година

1.1. Исторически бележки

1.2. Условия за придобиване на адвокатска правоспособност

1.3. Организация на адвокатите

1.4. Права и задължения на адвокатите

1.5. Дисциплинарни нарушения и наказания

2. Изменения и допълнения на Указ № 270 за адвокатурата от 3.VI.1952 година

2.1. Закон за изменение на чл. 5, ал. 1 на Указа за адвокатурата от 2.XI.1955 година

2.2. Указ № 239 от 28.VI.1958 година на Президиума на Народното събрание за изменение и допълнение на Указа за адвокатурата

2.3. Указ № 1354 от 20.VIII.1970 година на Президиума на Народното събрание за изменение и допълнение на Указа за адвокатурата

3. Други нормативни актове, допълващи уредбата на адвокатурата

3.1. Закон за устройството на съдилищата от 1.XI.1952 година

3.2. Наказателно-процесуален кодекс от 1.II.1952 година

3.3. Наказателно-процесуален кодекс от 31.X.1974 година

3.4. Граждански процесуален кодекс от 2.II.1952 година

3.5. Наказателен закон от 2.II.1951 година

3.6. Наказателен кодекс от 15.III.1968 година

3.7. Закон за борба против детската престъпност от 5.II.1958 година

4. Министерството на правосъдието и адвокатурата

4.1. Правилник за приложение на Указ № 270 за адвокатурата от 12.VIII.1952 година

4.2. Функции на министъра на правосъдието по отношение на адвокатурата

4.3. Отдел „Адвокатура и юрисконсулти“ на Министерството на правосъдието

4.4. Правилник за вътрешния ред в юридическите консултации

4.5. Инструкции, директиви и окръжни на Министерството на правосъдието относно адвокатурата

4.5.1. Инструкция за работата на адвокатите при разглеждане на делата от 27.Х.1953 година

4.5.2. Директиви по отношение гражданските дела, по които ТКЗС са страни от 16.VI.1954 година

4.6. Правилник за размера на адвокатските възнаграждения от 15.VI.1956 година

4.7. Правилник за финансовата отчетност на съветите на адвокатските колегии и юридическите консултации от 15.ХI.1960 година

4.8. Инструкция от 17.VII.1962 г. на Министерството на правосъдието за работата на адвокатурата

5. Осигуряване на адвокатите

ГЛАВА СЕДМА. Указ № 1842 за адвокатурата от 29.XI.1976 година

1. Основни положения на Указ № 1842 за адвокатурата от 29.XI.1976 година

1.1. Исторически бележки

1.2. Организация на адвокатите

1.3. Централен съвет на адвокатурата

1.4. Адвокатско бюро за работа с чужденци и в чужбина

1.5. Институт на младшите адвокати

1.6. Права и задължения на адвокатите

1.7. Адвокатски възнаграждения

1.8. Дисциплинарни нарушения и наказания

2. Изменения и допълнения на Указ № 1842 за адвокатурата от 29.XI.1976 година

2.1. Указ № 1602 от 24.XI.1988 година за изменение на закони и укази във връзка със стажа на юридическите кадри

2.2. Решение на Великото народно събрание от 23.I.1991 година във връзка с лишаването на български граждани от адвокатски права по политически причини

3. Други нормативни актове, допълващи уредбата на адвокатурата

3.1. Изменение на Закона за устройство на съдилищата от 24.XI.1988 година

3.2. Изменение на Наказателно-процесуалния кодекс от 18.XI.1986 година

4. Министерството на правосъдието и адвокатурата

4.1. Правилник за прилагане на Указ № 1842 за адвокатурата от 27.IX.1977 година

4.2. Функции на министъра на правосъдието относно адвокатурата

4.3. Наредба № 1 за прилагане на чл. 21 на Указ № 1842 за адвокатурата от 27.IX.1977 година

4.4. Наредба № 2 за определяне размера на адвокатските възнаграждения от 30.IX.1977 година

4.5. Наредба № 3 за прилагане на чл. 36 на Указа за адвокатурата от 3.I.1978 година

4.6. Дирекция „Адвокатура и методическо ръководство на правната помощ в социалистическите организации“ при Министерството на правосъдието

5. Осигуряване на адвокатите

ГЛАВА ОСМА. Закон за адвокатурата от 12.IХ.1991 година

1. Основни положения на Закона за адвокатурата от 12.IХ.1991 година

1.1. Исторически бележки

1.2. Условия за придобиване на адвокатска правоспособност

1.3. Организация на адвокатите

1.4. Дисциплинарни нарушения и наказания

2. Изменения и допълнения на Закона за адвокатурата от 12.IХ.1991 година

2.1. Допълнение на Закона за адвокатурата от 21.XI.1996 година

2.2. Изменение на Закона за адвокатурата от 14.V.1998 година

2.3. Закон за допълнение на Закона за адвокатурата от 13.VII.2000 година

3. Осигуряване на адвокатите

4. Статистически сведения за адвокатурата в България през периода 1992–2000 година

РАЗДЕЛ ВТОРИ. Нормативна дейност на адвокатските съвети в България

ГЛАВА ПЪРВА. Пловдивски адвокатски съвет

1. Исторически бележки

2. Правилник на адвокатското тяло при Пловдивския окръжен съд

3. Окръжно № 3 от 29.I.1898 г. на Пловдивския адвокатски съвет за миситите

ГЛАВА ВТОРА. Софийски адвокатски съвет

1. Исторически бележки

2. Правилник на Софийския адвокатски съвет от 3.III.1899 година

3. Окръжно от 12.IX.1908 година на Софийския адвокатски съвет за миситлика

4. Наредби на Софийския адвокатски съвет

4.1. Наредби, окръжни, решения и други нормативни актове на Софийския адвокатски съвет преди приемане на Закона за адвокатите от 1925 година

4.2. Наредби, окръжни, решения и други нормативни актове на Софийския адвокатски съвет след приемане на Закона за адвокатите от 1925 година

4.3. Нормативна дейност на Софийския адвокатски съвет в годините след Втората световна война

РАЗДЕЛ ТРЕТИ. Нормативна дейност на висшите органи на адвокатурата в България

ГЛАВА ПЪРВА. Висш адвокатски съвет 1925–1952 година

1. Правилници на Висшия адвокатски съвет

1.1. Правилник за начина на избиране на вътрешната уредба на Висшия адвокатски съвет от 7.XII.1925 година

1.2. Наредба-правилник за начина на избиране на вътрешната уредба на Висшия адвокатски съвет от 14.VI.1950 година

1.3. Правилник за общата работа и дисциплинарната дейност на адвокатските съвети от 25.V.1934 година

1.4. Правилник за службата на служителите при адвокатите от 29.I.1936 година

1.5. Правилник за стажант-адвокатите от 21.X.1925 година

1.6. Правилник за стажант-адвокатите от 16.III.1949 година

1.7. Правилник на спестовната каса за взаимоосигуряване на адвокатите от 8.VIII.1936 година

1.8. Правилник на спестовната каса за взаимоосигуряване на адвокатите от 12.IX.1940 година

1.9. Правилник на адвокатската каса от 26.III.1949 година

2. Наредби на Висшия адвокатски съвет

3. Наредби на спестовната каса за взаимоосигуряване на адвокатите

4. Окръжни на Висшия адвокатски съвет

5. Други нормативни актове на Висшия адвокатски съвет

ГЛАВА ВТОРА. Централен съвет на адвокатурата 1977–1991 година

ГЛАВА ТРЕТА. Висш адвокатски съвет 1991–2000 година

1. Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения

1.1. Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения от 21.VII.1992 година

1.2. Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения от 11.VII.1997 година

1.3. Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение от 1.X.1999 година

2. Наредба № 2. Правила за упражняване на адвокатската професия и за професионалната отговорност от 3.XII.1993 година

3. Наредба № 3 за стажант-адвокатите от 21.X.1994 година

4. Други нормативни актове на Висшия адвокатски съвет 1992–2000 година

5. Списъци на редовните адвокати в България

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ. Нормативен статут на ходатаите и просбописците

ГЛАВА ПЪРВА. Основни положения за ходатаите и просбописците в Закона за устройството на съдилищата от 30.XI.1898 година

ГЛАВА ВТОРА. Проект-правилник за прошенописците от 1899 година

ГЛАВА ТРЕТА. Правилник за прошенописците от 31.III.1899 година

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Правилник за просбописците и ходатаите от 22.IV.1940 година

ГЛАВА ПЕТА. Правилник за просбописците и ходатаите от 25.XI.1948 година

ГЛАВА ШЕСТА. Списъци и статистически сведения за просбописците и ходатаите в България

1. Списъци на просбописците и ходатаите в България

2. Статистически сведения за просбописците и ходатаите в България

ГЛАВА СЕДМА. Наредби за административно-правни услуги

1. Наредба № 7 от 13.VII.1988 година на Министерството на правосъдието за административно-правни услуги

2. Наредба № 16 от 11.XII.1991 година на Министерството на правосъдието за административно-правни услуги

РАЗДЕЛ ПЕТИ. Нормативен статут на държавните адвокати и юрисконсултите в България

ГЛАВА ПЪРВА. Нормативна уредба на института на държавните адвокати и юрисконсултите преди приемане на Закона за държавните адвокати от 23.II.1921 година

1. Приказ № 181 от 16.II.1888 г. за определяне атрибуциите на новосъздадените по бюджета за текущата 1888 г. длъжности и отношенията им с другите служби в централното управление на Министерството на финансите

2. Временни наставления за службата на държавните адвокати от 17.III.1900 година

ГЛАВА ВТОРА. Закон за държавните адвокати от 23.II.1921 година

1. Исторически бележки

2. Основни положения на Закона за държавните адвокати

3. Други нормативни актове, допълващи уредбата на държавните адвокати

3.1. Закон за бюджета на държавата за 1929/1930 година от 29.IV.1929 година

3.2. Закон за бюджета на държавата за 1933/34 година от 19.VI.1933 година

3.3. Наредба № 572 от 7.II.1948 година на Министерството на финансите относно защитата на национализираните предприятия пред съдилищата

3.4. Решение от 13.IV.1949 година на Президиума на Великото народно събрание за ълкуване на чл. 1 от Закона за държавните адвокати

3.5. Окръжно № 1 от 7.III.1950 година на Министерството на финансите и други относно поддържането на обвиненията по наказателни общ характер дела от окръжните и околийски прокурори, а не от държавните адвокати

ГЛАВА ТРЕТА. Нормативен статут на юрисконсултите след Втората световна война

1. Постановление № 1544 от 24.XII.1951 година на Министерския съвет

2. Директиви № 5573 от 16.VI.1954 година на Министерството на правосъдието относно юрисконсултите

3. Постановление № 10 от 18.I.1960 година на Министерския съвет

4. Окръжно № 3205/II 1012/4512 от 16.V.1962 г. на Министерството на правосъдието за прилагане на т. 11 от Постановление № 18 от 9.II.1962 г. на Министерския съвет

5. Наредба за юрисконсултите от 12.XI.1965 година

6. Правилник за организацията и задачите на правните отдели (група правна, юрисконсулти) при народните съвети от 6.III.1970 година

7. Постановление № 60 от 25.XII.1978 година на Министерския съвет за подобряване правната работа в социалистическите организации

8. Други нормативни актове относно юрисконсултите и правните служби

8.1. Наредба № 1 от 27.VII.1979 година за критериите, въз основа на които се определя видът на правните служби в социалистическите организации

8.2. Закон за администрацията от 5.XI.1998 година

8.3. Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията от 22.III.2000 година

8.4. Устройствени правилници на Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и други ведомства и уредбата на юрисконсултите

9. Министерството на правосъдието и юрисконсултите

9.1. Правилникът на Министерството на правосъдието от 1970 година и юрисконсултите

9.2. Правилникът на Министерството на правосъдието от 27.V.1985 година и юрисконсултите

РАЗДЕЛ ШЕСТИ. Нормативна уредба на стажа и държавните изпити на кандидатите за адвокати и кандидатите за съдебни длъжности

ГЛАВА ПЪРВА. Държавният изпит за съдебните кандидати и кандидатите за адвокати според Закона за изменение на чл. 98 от Закона за устройството на съдилищата от 10.XII.1897 година

1. Закон за изменение на чл. 98 от Закона за устройството на съдилищата от 10.XII.1897 година

2. Правилник за държавен изпит на свършилите правните и държавни науки от 6.VI.1898 година

ГЛАВА ВТОРА. Стаж и държавни изпити при Закона за устройството на съдилищата от 30.XI.1898 година

1. Закон за устройството на съдилищата от 30.XI.1898 година

2. Правилник за държавен изпит на свършилите правни науки от 7.VIII.1904 година

3. Правилник за практическия изпит за кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати от 1.IX.1911 година

4. Правилник за теоретико-практическия изпит на кандидатите за съдебна дейност и за адвокати от 25.VIII.1915 година

5. Правилник за теоретичния държавен изпит на свършилите правните науки от 17.I.1923 година

6. Правилник за практическия държавен изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати от 18.I.1923 година

ГЛАВА ТРЕТА. Стаж и държавни изпити при Закона за устройството на съдилищата от 9.XII.1925 година

1. Закон за устройството на съдилищата от 9.XII.1925 година

2. Правилник за теоретико-практически държавен изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати от 10.XI.1926 година

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Стаж и държавни изпити при Наредбата-закон за устройството на съдилищата от 12.XI.1934 година

1. Наредба-закон за устройството на съдилищата от 12.XI.1934 година

2. Правилник за теоретико-практически изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати от 21.VII.1938 година

3. Правилник за теоретико-практически държавен изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати от 28.VI.1941 година

ГЛАВА ПЕТА. Стаж и държавни изпити при Закона за устройството на народните съдилища от 4.III.1948 година

1. Закон за устройството на народните съдилища от 4.III.1948 година

2. Правилник за теоретико-практическия държавен изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати от 20.XII.1947 година

3. Правилник за работата на съдебните кандидати от 16.III.1949 година

4. Правилник за държавен изпит на лицата, завършили висши учебни заведения от 30.IX.1950 година

ГЛАВА ШЕСТА. Стаж и държавни изпити при Закона за устройството на съдилищата от 1.IX.1952 година

1. Закон за устройството на съдилищата от 1.XI.1952 година

2. Правилник за работата на стажант-съдиите от 24.IV.1954 година

ГЛАВА СЕДМА. Стаж и държавни изпити при Закона за устройство на съдилищата от 9.III.1976 година

1. Закон за устройство на съдилищата от 9.III.1976 година

2. Програма за провеждане стажа на стажант-съдиите и за полагане на теоретико-практически изпит за успешно прекаран стаж от 6.II.1978 година

ГЛАВА ОСМА. Стаж и държавни изпити при Закона за съдебната власт от 14.VII.1994 година

1. Закон за съдебната власт от 14.VII.1994 година

2. Програма за подготовка и реда за атестиране на съдебните кандидати и стажант-адвокатите от 29.IX.1994 година

3. Наредба № 30 от 29.II.1996 година за подготовката и реда на атестиране на съдебните кандидати и стажант-адвокатите

УКАЗАТЕЛ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА АДВОКАТУРАТА В БЪЛГАРИЯ 1878–2000

БИБЛИОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА АДВОКАТУРАТА 1878–2000