Извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност

  • Автор: Янка Тянкова
  • Издателство: Сиби
  • Корица: мека
  • Страници: 232
  • Година на издаване: 2013
  • ISBN: 978-954-730-857-2
  • Наличност: да
  • Корична цена: 16,00 лв.
  • Отстъпка: 1,60 лв.
  • Крайна цена: 14,40 лв.

Книгата е посветена на въпросите на извънсъдебното споразумение според действащата правна уредба на производството по несъстоятелност (чл. 740 и сл. от Търговския закон). Проследено е цялостното производство по сключване на извънсъдебно споразумение и е съпоставено със сродни правни фигури: оздравителен план, съдебна спогодба, спогодба по Закона за задълженията и договорите, конкордатни производства и др. Разгледана е релевантната съдебна практика.

За първи път в българската правна литература изследването поставя на обсъждане и въпроса за необходимостта от промяна в правната уредба на производствата по несъстоятелност чрез въвеждане на извънсъдебното споразумение, предхождащо откриването на производството по несъстоятелност. Тази правна фигура е намерила приложение във френската, немската и англо-американската правна система.

Въз основа на подробен критичен анализ на действащото българско законодателство в материята и широк сравнителноправен анализ са направени предложения за усъвършенстване на съществуващата уредба. Предложено е изграждането на нова концепция за несъстоятелността като елемент от общата европейска политика за изпълнение на основни препоръки на европейските институции с цел ранна превенция на несъстоятелността.

Книгата е насочена към практикуващи юристи и икономисти, синдици, студенти от юридическите факултети и др.

Янка Тянкова е доктор по право и главен асистент в ЮФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий. Чете лекции по търговска несъстоятелност и търговско право. Адвокат от Великотърновската адвокатска колегия с практика по над 200 съдебни производства в областта на търговската несъстоятелност.

ГЛАВА ПЪРВА. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

§ 1. Общи бележки

1.1. Исторически преглед на извънсъдебното споразумение

1.2. Сравнителноправен преглед на уредбата на извънсъдебното споразумение

1.2.1. Сравнителноправен преглед на немското право

1.2.2. Сравнителноправен преглед на френското право

1.2.3. Сравнителноправен преглед на англо-американското право

1.3. Европейска правна уредба в несъстоятелността

1.3.1. Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000 г. относно производството по несъстоятелност

1.3.2. Принцип на главния интерес на длъжника (COMI). Основни и вторични процедури.

1.3.3. Конкордатните производства като част от приложното поле на Регламента

§ 2. Приложение на извънсъдебното споразумение и оздравителни мерки в специалните хипотези

2.1. Общи правила

2.2. Общ преглед на особеностите в прилаганите оздравителни мерки за банки

2.3. Особености в оздравителните мерки, приложими към застрахователни дружества

2.3.1. Разлики между оздравителните мерки, приложими за застрахователи, и оздравителните способи в общото производството по несъстоятелност според ТЗ

2.3.2. Общи елементи между оздравителните мерки, приложими за застраховател, и „същинските извънсъдебни споразумения“

ГЛАВА ВТОРА. ИЗВЪНСЪДЕБНО СПОРАЗУМЕНИЕ – ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ

§ 1. Понятие и цели на извънсъдебното споразумение

1.1. Обща характеристика на извънсъдебното споразумение

1.1.1. Извънсъдебното споразумение като етап в производството по несъстоятелност

1.1.2. Извънсъдебното споразумение като способ за прекратяване на производството по несъстоятелност

1.1.3. Същинско и несъщинско извънсъдебно споразумение

1.2. Цели на извънсъдебното споразумение

1.2.1. Цели на извънсъдебното споразумение, сключено до влизане в сила на оздравителния план

1.2.2. Цели на извънсъдебното споразумение, сключено след обявяване на длъжника в несъстоятелност

§ 2. Страни в извънсъдебното споразумение

2.1. Длъжникът като страна в извънсъдебното споразумение

2.1.1. Специална дееспособност за сключване на извънсъдебно споразумение от длъжника

2.1.2. Сключване на споразумение от несъстоятелен длъжник, който няма търговско качество

2.1.2.1. Скрито съучастие

2.1.2.2. Другата група нетърговци, за които се открива производството по несъстоятелност, са неограничено отговорните съдружници в хипотезата на чл. 610 ТЗ

2.1.2.3. Откриването на производството по сключване на извънсъдебното споразумение може да стане и по искане на наследниците на починалия търговец

2.1.2.4. Юридически лица с нестопанска цел като особени субекти в производството по несъстоятелност, съответно в извънсъдебното споразумение

2.1.2.5. Търговци, за които не може да се приложи производството по сключване на извънсъдебно споразумение

2.1.2.6. Неплатежоспособното дружество в ликвидация

2.2. Кредиторите като страна в извънсъдебното споразумение

2.2.1. Кредитори с приети вземания

2.2.2. Обезпечени и необезпечени кредитори

2.2.3. Кредитори, които не са страна в споразумението

2.2.4. Участие на колективните органи на кредиторите в производството по сключване на извънсъдебното споразумение

2.3. Синдикът

2.4. Необходим ли е надзорен орган?

2.5. Място и роля на съда по несъстоятелността в сключването на извънсъдебното споразумение

2.6. Допустимо ли е участие на трети лица в сключването на споразумението?

§ 3. Правна същност и съдържание на извънсъдебното споразумение

3.1. Предмет на извънсъдебното споразумение

3.1. Съдържание на извънсъдебното споразумение

3.2.1. Задължително съдържание на извънсъдебното споразумение

3.2.2. Регламентиране степента, реда, сроковете и приложимите способи за изплащане на паричните задължения

3.2.3. Задължително трябва да се уредят плащанията на публичните задължения

3.2.4. Свободно избрано от страните съдържание

3.3. Правна същност на извънсъдебното споразумение

3.3.1. Извънсъдебното споразумение и конкордатните производства

3.3.2. Извънсъдебното споразумение като разновидност на договора за спогодба

3.3.3. Извънсъдебното споразумение и съдебната спогодба

3.3.4. Извънсъдебното споразумение и оздравителният план

3.3.5. Извънсъдебното споразумение и медиационното споразумение

3.3.6. Извънсъдебното споразумение като договор

ГЛАВА ТРЕТА. ПРОИЗВОДСТВО ПО СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗВЪНСЪДЕБНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

§ 1. Предпоставки за сключване на споразумението

1.1. Общ преглед на предпоставките

1.2. Срок за сключване на извънсъдебното споразумение

1.3. Сключване на извънсъдебното споразумение в хода на оздравителното производство

1.4. Съотнасяне на производството по сключване на извънсъдебното споразумение към производството на публичния изпълнител за събиране на публичните вземания

§ 2. Откриване на производството по сключване на извънсъдебно споразумение

2.1. Правила за сключване на извънсъдебното споразумение

2.2. Подаване на молба за прекратяване на производството по несъстоятелност

2.3. Произнасяне на съда по несъстоятелността

2.3.1. Условия за произнасяне на съда

2.3.2. Акт, с който се произнася съдът

2.4. Отказ на съда по несъстоятелността да се произнесе с решение за прекратяване на производството

2.5. Обжалване на решението на съда

§ 3. Прекратяване на производството по несъстоятелност

3.1. Влизане в сила на извънсъдебното споразумение

3.2. Прекратяване на производството по несъстоятелност

3.3. Съпоставка с прекратяването по чл. 735 ТЗ

§ 4. Възобновяване на производството по несъстоятелност

4.1. Предпоставки за възобновяването

4.1.2. Предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност

4.2. Правнолегитимирани страни

4.3. Подаване на молба и компетентен съд

4.4. Последици от възобновяването

4.5. Обжалване на решението за възобновяване

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ИЗВЪНСЪДЕБНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ И СПОСОБИТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ ПРЕДПРИЯТИЕТО НА ДЛЪЖНИКА

§ 1. Общи положения

1.1. Причини за промяна в съвременните концепции за развитие на производството по несъстоятелност

§ 2. Обособени модели в развитието на способите за оздравяване на предприятието на длъжника

§ 3. Европейски препоръки

3.1. Въвеждане на ранни мерки за превенция на несъстоятелността чрез използване на преимуществата на извънсъдебното споразумение

3.2. Оптимизиране на действащата правна уредба, включително и чрез създаване на отделни, опростени производства за различните групи правни субекти

3.3. Законовата уредба относно несъстоятелността трябва да направи ясно разграничение между правното третиране на умишления банкрут и банкрута по непредпазливост, както и трябва да се разграничат последиците за възможността да бъде сключено извънсъдебно споразумение

3.4. В законовата уредба трябва да се предвиди ранно обезсилване на оставащите дългове – опрощаване на задълженията при спазване на определени критерии

3.5. Правните ограничения, лишаването от права или забраните трябва да бъдат намалени – но не и за умишления банкрут