Свободата на изразяване

  • Корична цена: 14,00 лв.
  • Отстъпка: 1,40 лв.
  • Крайна цена: 12,60 лв.

Книгата представя международните стандарти, свързани с правото на свобода на изразяване. В нея са анализирани разпоредбите на международните договори, гарантиращи това право, както и относимата практика на международните органи, които ги тълкуват. Анализирана е и практика на национални съдебни органи на страни от Европа и Северна Америка.

В книгата се разглеждат формулировките на правото, възможностите и основанията за неговото ограничаване; свободата на изразяване и защитата срещу обида и клевета; свободата на изразяване и националната сигурност; допустимостта и възможностите за ограничаване на порнографията; свободата на изразяване и защитата на личния живот; ограничаването на словото на омраза; защитата на източниците на информация; правото на достъп до обществена информация; лицензирането на електронните медии и защитата на търговското слово.

Подобно cиcтeмно изложeниe в тaзи cфepa се пpaви зa пpъв път в бългapcкaтa литepaтуpa. Книгaтa би билa полeзнa зa шиpок кpъг читaтeли: унивepcитeтcки пpeподaвaтeли и cтудeнти, журналисти, издатели, cъдии, пpокуpоpи и aдвокaти.

I. Формулиране на правото и на легитимните ограничения

1.1. Формулиране на правото на свобода на изразяване

1.2. Дерогиране на правото на свобода на изразяване по време на война или друго извънредно положение

1.3. Ограничаване на правото на свобода на изразяване поради забраната за злоупотреба с права

1.4. Ограничаване на правото на свобода на изразяване на специфичните основания по член 19 от МПГПП и член 10 от ЕКПЧ

1.4.1. Предвидено със закон

1.4.2. Да преследва една или няколко от легитимните цели

1.4.3. Необходимо в едно демократично общество

1.4.3.1. Належаща обществена нужда

1.4.3.2. Пропорционалност на прилаганите средства

1.4.3.3. Относими и достатъчни основания

II. Обида и клевета

2.1. Защитата на репутацията като основание за ограничения на правото на свободата на изразяване

2.2. Законност на ограниченията на правото на свобода на изразяване

2.2.1. Изискване за законоустановеност на ограниченията на правото на изразяване

2.2.2. Изискване за необходимост на ограничението в демократичното общество 

2.3. Оценка на необходимостта от защита на репутацията

2.3.1. Фактически или оценъчни твърдения

2.3.2. Значение на контекста, в който е направено твърдението

2.3.3. Пресата като куче пазач

2.3.4. Условия за предоставяне на гаранции на пресата и обществените организации, които имат ролята на кучета пазачи

2.3.5. Значение на обществения интерес

2.4. Защита срещу обвинения в клевета

2.5. Пропорционалност на санкциите в случаи на изразяване на политическо мнение

2.6. Проблемите в българското законодателство, свързано с обидата и клеветата

2.6.1. Общи бележки

2.6.2. Конкретни проблеми

III. Балансът между свободно слово и секретност – свободата на изразяване срещу националната сигурност

3.1. Основни понятия и принципи

3.1.1. Свобода на словото и право на информация

3.1.2. Национална сигурност

3.1.3. Класифицирана информация

3.2. Задължения и отговорности при упражняването на свободното слово в контекста на защитата на националната сигурност

3.3. Примери от съдебната практика

3.4. Заключение

IV. Порнографската литература, филми и материали като „слово – защита или ограничения

4.1. Понятие за порнография

4.2. Включва ли се порнографията в защитата на свободата на словото?

4.3. Причини за контрол и ограничения над порнографските материали

4.3.1. Защита на морала в демократичното общество

4.3.2. Защита на правата и интересите на трети лица

4.4. Видове ограничение/контрол над порнографските материали

4.5. Примери от съдебната практика

V. Личният живот и свободата на словото – в конкуренция и баланс

5.1. Личната неприкосновеност и свободата на словото – демократични ценности и конкуриращи се права

5.1.1. Основни понятия

5.1.2. Конфликт на права

5.2. Принципи на балансиране на конкуриращи се права

5.3. Съдебна практика по дела за балансиране между конкуриращи се права

5.4. Обобщение

VI. Словото на омраза

6.1. Понятие за „слово на омраза

6.2. Относими международноправни норми за контрол върху словото на омраза

6.3. Международна юриспруденция

6.3.1. Юриспруденцията на органите на ООН

6.3.1.1. Юриспруденция по преглед на доклади по страни

6.3.1.2. Юриспруденция по индивидуални жалби

6.3.2. Юриспруденцията на Европейския съд и на Европейската комисия по правата на човека

6.3.2.1. Жалби, обявени за недопустими поради злоупотреба с права

6.3.2.2. Жалби, по които не са установени нарушения

6.3.2.3. Жалби, по които се установяват нарушения

6.4. Подходът на Върховния съд на САЩ

VII. Защита на източниците на информацията и на лицата, които подават сигнали за злоупотреби

7.1. Право на запазване в тайна на източниците на информация

7.2. Международни стандарти за защита на журналистическите източници

7.3. Условия за защита на тайната на източниците на информация

7.4. Условия за законност на ограничаването на правото за неразкриване на източниците

7.4.1. Законоустановеност на разпорежданията за разкриване на източниците на информация

7.4.2. Законни цели на разпореждането за разкриване на източниците на информация

7.4.3. Пропорционалност и необходимост на разпореждането за разкриване на източниците на информация

7.4.4. Утвърждаване на стандарта, установен по делото Гудуин

7.5. Защита на източниците на информация на не-журналисти

7.6. Защита на правото на свобода на изразяване при претърсване на домовете и офисите на журналистите

7.6.1. Законоустановеност на претърсването

7.6.2. Законни цели на претърсването на домове и офиси на журналисти

7.6.3. Необходимост на намесата в правото на свобода на изразяване в случаите на претърсване на домове и офиси на журналисти и изземване на техни документи

7.7. Защита на лицата, които подават сигнали за злоупотреби и нарушения

7.7.1. Международни стандарти

7.7.2. Защита на лицата, които подават сигнали, в България

VIII. Право на достъп до обществена информация

8.1. Кратка история на законодателството за достъпа до информация

8.2. Международноправна уредба в областта на достъпа до информация

8.3. Уредбата на достъпа до обществена информация в България

8.4. Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация в България

8.5. Практика на Междуамериканския съд по правата на човека

8.6. Практика на Европейския съд по правата на човека

8.7. Практиката на Европейския съд по правата на човека и българското законодателство и практика

IX. Лицензирането на електронните медии и правото на свободно изразяване

9.1. Правни рамки на медийното съдържание

9.2. Държавната намеса като гаранция за свободата на словото

9.3. Лицензиране и либерализиране на медийния пазар

9.4. Медиен плурализъм: позитивно задължение на държавата

9.5. Функция и субект на лицензирането

9.6. Ясни и предварително определени критерии за лицензиране

9.7. Прозрачност

9.8. Мотивираност на решенията

9.9. Съдебен контрол върху регулаторните актове

9.10. Свободата на информацията и финансирането на обществените медии

9.11. Цифровизация: повече свобода

X. Търговското слово и правото на свободно изразяване

10.1. Търговското слово като защитено слово

10.2. САЩ: доктрината за търговското слово

10.3. Търговското слово в практиката на ЕСПЧ

10.4. Свободата на търговското слово в ЕС