Съседското право като институт на вещното право в България

  • Автор: Павел Сарафов
  • Издателство: Сиела
  • Корица: мека
  • Страници: 224
  • Година на издаване: 2018
  • ISBN: 978-954-28-2742-9
  • Наличност: да
  • Цена: 20,00 лв.

Темата за съседските отношения потапя в злободневие, което отблъсква със своята принизеност и се превръща в синоним на житейско дребнотемие и досадна казуистика. Показателна в това отношение е забележката на Цицерон, с която той посочва, че в книгата си „Закони“ ще се занимава с големите въпроси на правото и законите изобщо, а не с „правото на капчуци“ и „общи стени“.

При все това настоящата работа се занимава именно с отношенията между съседи, защото значението на съседското право не бива да се подценява и омаловажава. Материята, която то регулира, и широкият обхват на отношенията, до които се отнася, обуславят неговото голямо практическо значение. На практика няма човек, който да не се докосва до един или друг аспект на съседските отношения и до тяхното правно развитие и регулиране. Те представляват една невралгична сфера на обществени отношения, чиито социални измерения всъщност са твърде значителни и многообразни.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Глава първа. УРЕДБА НА ИНСТИТУТА В РИМСКОТО ПРАВО

Глава втора. СРАВНИТЕЛНОПРАВЕН ПРЕГЛЕД НА ИНСТИТУТА НА СЪСЕДСКОТО ПРАВО

1. Съседското право в Германия

2. Съседското право в Австрия

Глава трета. ИСТОРИЯ НА ИНСТИТУТА НА СЪСЕДСКОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ И НЕГОВАТА ОБЩА ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА

1. Институтът на съседското право според уредбата на ЗИСС – 1904–1951 г.

2. Институтът на съседското право според уредбата на ЗС – от 1951 г. до наши дни

Глава четвърта. СЪЩНОСТ НА ИНСТИТУТА НА СЪСЕДСКОТО ПРАВО

Глава пета. ОТГРАНИЧЕНИЯ НА СЪСЕДСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ ОТ ПРАВООТНОШЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С ПОЗЕМЛЕНИ СЕРВИТУТИ

Глава шеста. НОРМЕНИ АДРЕСАТИ НА ИНСТИТУТА НА СЪСЕДСКОТО ПРАВО

1. Универсален характер на института

2. Титулярите на правото на собственост като адресати на нормите на института

3. Титулярите на ограничени вещни права като адресати на нормите на института

4. Владелците и квазивладелците като адресати на нормите на института

5. Положението на ползвателите на недвижими имоти на облигационно основание като адресати на нормите на института

6. Лица, които не са адресати на нормите на института на съседското право

6.1. Собствениците, носителите на ограничени вещни права и държателите на движими вещи

6.2. Титуляри на ограничени вещни права в отношенията им със собственика на недвижимия имот, върху който те имат ограничено вещно право

6.3. Съсобствениците в рамките на вътрешните им правоотношения

7. Обобщение във връзка с адресатите на нормите на института на съседското право

Глава седма. ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ, ПРЕДМЕТ НА РЕГУЛИРАНЕ ОТ НОРМИТЕ НА СЪСЕДСКОТО ПРАВО

1. Субекти на съседските отношения

2. Характерни особености на съседските правоотношения

2.1. Съседските правоотношения като вещни правоотношения

2.2. Съседските правоотношения като вещни правоотношения с относителен характер

2.3. Съдържанието на съседските правоотношения като тяхна характерна особеност

2.4. Колизионен характер на съседските правоотношения

2.5. Съседските правоотношения като правоотношения със симетрично съдържание

3. Видове съседски правоотношения

3.1. Еднородни и нееднородни съседски правоотношения

3.2. Правоотношения между субекти, титуляри на идентични права, и правоотношения между субекти, титуляри на различни права

3.3. Правоотношения, свързани с непосредствено съседни имоти, и правоотношения, свързани с имоти, съседството на които е опосредено от други имоти

4. Възникване и прекратяване на съседските правоотношения

4.1. Възникване на съседските правоотношения

4.2. Прекратяване на съседските правоотношения

Глава осма. ОБХВАТ И УРЕДБА НА СЪСЕДСКОТО ПРАВО

1. Изисквания с оглед емисионните излъчвания, идващи от имотите (т.нар. immissio

2. Граници при застрояването на собствен имот

3. Граници във връзка със засаждането на растения в свой имот

4. Граници, до които е допустимо разпростирането на клони и корени от дървета, намиращи се в определен имот

5. Защита срещу състояние на потенциална опасност, идваща от съседен имот

6. Правила във връзка с извършването на строителни работи на границите между съседни имоти (строително съседско право)

6.1. Правила във връзка с изграждането на ограда по границите на имота

6.2. Правила във връзка с поставянето на гранични знаци

7. Задължение на собственика за предоставяне на достъп до своя имот

8. Други въздействия, свързани с използването на съседен имот

9. Граници на поземлените имоти

9.1. Същност и особености на границите между съседни поземлени имоти

9.2. Установяването на граници чрез регулационен план

Глава девета. СЪСЕДСКОТО ПРАВО ПРИ ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

1. Общи въпроси във връзка със съседското право в етажната собственост

2. За колективното начало при уреждане на отношенията в етажната собственост

2.1. Предварителни бележки

2.2. Общите части в ЕС като фактор на колективното начало в ЕС

2.3. Общото събрание на ЕС като форма на колективност при уреждане на отношенията между етажните собственици

2.4. Колективистичният подход при уреждане на отношенията с трети лица

2.5. Ограниченията при упражняване на правата като израз на колективното начало в ЕС

2.6. Заключение

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА