Физическото лице търговец

  • Автор: Павел Сарафов
  • Издателство: Сиби
  • Корица: мека
  • Страници: 240
  • Година на издаване: 2012
  • ISBN: 978-954-730-802-2
  • Наличност: да
  • Корична цена: 14,00 лв.
  • Отстъпка: 1,40 лв.
  • Крайна цена: 12,60 лв.

Книгата изследва правното положение на физическото лице търговец. Акцентира се върху правните особености на промяната, която настъпва с физическото лице при възникването на едноличния търговец. Анализиран е въпросът доколко е обосновано тази промяна да се свързва с възникването на „търговско качество“, „търговска правосубектност“, „търговска правоспособност“ и т.н. Тезата, че при възникване на ЕТ не се поражда нов правен субект, се определя като валидна само ако преценката се прави от гледна точка на самото физическо лице. За търговското право обаче, както и за правните отрасли, които третират търговците и нетърговците по различен начин, възникването на едноличен търговец означава възникване на нов правен субект, какъвто физическото лице до този момент не е било.

Книгата проследява взаимните влияния, които си оказват търговското и гражданското качество в рамките на общия правен субект – техен носител. Анализират се насоките на това влияние, усложненията и спецификите, до които води обединяването на двете качества в едно и също лице, като същевременно се установяват пределите на обособяване и разграничаване на гражданското и търговското качество. Разгледан е въпросът за възможността да се променя правното качество на лицето при заварени правни отношения и проблемът какво се случва със заварените търговски правоотношения, когато се прекрати търговското качество на лицето.

Павел Сарафов е доктор по право и доцент в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Чете лекции по вещно право в СУ „Св. Кл. Охридски“ и по търговско право във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Адвокат от Софийската адвокатска колегия.

Глава I
Общи характеристики на ЕT

§ 1. Опростеност на ЕТ като субект на търговското право: удобства и улеснения

§ 2. Усложнения и проблеми във връзка с правната фигура на физическото лице търговец

Глава II
Характер на промяната, настъпваща с физическото лице при възникването на ЕТ

§ 1. Общ преглед на становищата по въпроса

§ 2. Отделните становища по въпроса

1. Становище, че с възникването на ЕТ физическото лице придобива качеството на търговец

1.1. Същност на становището

1.2. Основателност и правилност на становището

2. Становище, че с възникването на ЕТ физическото лице придобива търговска правосубектност

2.1. Понятието „правосубектност“

2.2. Правосубектността на ЕТ спрямо физическото лице и спрямо търговското право като правен отрасъл

2.2.1. Обща постановка на въпроса

2.2.2. Правосубектността на ЕТ от гледна точка на физическото лице

2.2.3. Правосубектността на ЕТ от гледна точка на търговското право

2.3. Правосубектност на ЕТ спрямо отрасли, различни от търговското право

2.3.1. Примери за отрасли, третиращи търговците по различен начин в сравнение с нетърговците

2.3.2. Откъде произтича проблемът

2.3.3. Два примера за илюстрация

2.4. Основателност и правилност на становището

3. Придобиване на търговска правоспособност и търговска дееспособност от физическото лице

3.1. Придобиване на търговска правоспособност

3.1.1. Същност на търговската правоспособност – отграничаване от гражданската правоспособност на лицето

3.1.2. Съдържание на придобиваната от ЕТ търговска правоспособност

3.1.3. Универсален характер на придобиваната от ЕТ търговска правоспособност

3.1.3.1. За универсалността на правоспособността на търговците изобщо

3.1.3.2. Универсална правоспособност на ЕТ

3.1.3.2.1. Предмет на дейност на ЕТ и неговият необвързващ характер58

3.1.3.2.2. Правноиндивидуализиращото значение на предмета на дейност за ЕТ

3.1.4. Ограничения в съдържанието на търговската правоспособност на ЕТ

3.1.5. Води ли възникването на ЕТ до разширяване на правоспособността на физическото лице, изразяващо се в придобиване на възможност да участва в търговски правоотношения

3.1.5.1. Различие в положението на физическото лице като кредитор по гражданско правоотношение и като кредитор по търговско правоотношение

3.1.5.2. Особености на положението, което физическото лице разкрива като страна по търговско правоотношение, ако е в качеството на субект на гражданското право и съответно – в качеството на търговец

3.1.5.2.1. Различие в положението на физическото лице по отношение на проявяваните от него функционални особености

3.1.5.2.2. Различие на физическото лице спрямо търговеца по отношение на ограничеността на възможностите му да бъде страна по търговските правоотношения

3.1.5.3. Изводи относно тезата за разширяване на правоспособността на физическото лице при възникването на ЕТ

3.2. Придобиване на търговска дееспособност

3.2.1. Необходимост на ЕТ от търговска дееспособност и характер на нейното предназначение и обхват

3.2.2. Връзка на търговската дееспособност на ЕТ с гражданската дееспособност на физическото лице

3.2.2.1. Режимът по действащия ТЗ

3.2.2.2. Правноисторически поглед върху проблема

3.2.2.3. Сравнителноправен поглед върху проблема

3.2.2.3.1. Режимът по френското право

3.2.2.3.2. Режимът по немското право

3.2.2.3.3. Режимът по гръцкото право

3.2.2.3.4. Режимът по руското право

3.2.2.4. Изводи във връзка със съотношението между гражданската и търговската дееспособност

3.2.3. Връзка на търговската дееспособност на ЕТ с неговата търговска правоспособност

3.2.4. Изводи и обобщение във връзка с търговската дееспособност на ЕТ

3.3. Едновременност в придобиването на търговската правоспособност и дееспособност при възникването на ЕТ

3.3.1. Ограничаване на търговската дееспособност на ЕТ при частичното му десезиране в производство по несъстоятелност

3.3.2. Отнемане на търговската дееспособност на ЕТ при пълното му десезиране в производство по несъстоятелност

3.3.3. Отнемане на част от търговската дееспособност на ЕТ в съчетание с ограничаване на друга част от нея при принудително изпълнение върху предоставено в обезпечение по ЗОЗ предприятие на ЕТ

§ 3. Извод и обобщение относно различните възгледи за характера на настъпващата промяна с физическото лице при възникването на ЕТ

Глава III
Специфични усложнения при физическото лице търговец

§ 1. Усложнения, произтичащи от влиянията, които гражданското и търговското качество си оказват едно спрямо друго

1. Влияние на гражданскоправното качество на лицето върху положението, което ЕТ има като субект на търговското право

1.1. Влияние на гражданскоправното качество на лицето по отношение на възникването на ЕТ

1.2. Влияние на гражданскоправното качество на лицето по отношение на прекратяването на ЕТ

1.2.1. Може ли да се счита, че при смърт на физическото лице основаващият се на него ЕТ продължава да има фингирана правоспособност, щом не е заличен от търговския регистър

1.2.2. Фигурите на „послесмъртната прокура“ и „послесмъртната несъстоятелност“ на ЕТ

1.2.3. Прекратяване на ЕТ поради загубване на гражданската дееспособност на физическото лице

1.2.4. Еднопосочност на конститутивната зависимост физическо лице – ЕТ

1.3. Влияние на гражданскоправното качество на лицето върху осъществяването на търговската дейност на ЕТ

1.3.1. Търговската дейност на ЕТ и намесването на извънтърговски съображения при нейното водене

1.3.2. Общото имущество на лицето като „мост“ за пренасяне на резултатите от участието му в гражданския оборот върху имущественото положение на търговеца

1.3.3. Съпружеската имуществена общност и ролята є за имущественото положение и дейността на ЕТ

1.3.4. Активите на търговеца като средство за обезпечение и удовлетворение на гражданските кредитори на лицето

1.3.5. Дейността на ЕТ и податливостта му към претърпяване на неимуществени вреди115

1.4. Влияние на гражданскоправното качество на лицето по отношение на състава на елементите от предприятието на ЕТ

1.5. Влияние на гражданскоправното качество на лицето по отношение на признаците, които го индивидуализират като търговец

1.6. Изводи и обобщение във връзка с влиянието, което гражданскоправното качество на лицето оказва върху положението на ЕТ

2. Влияние на търговскоправното качество върху положението на физическото лице като субект на гражданското право

2.1. Влияние на търговскоправното качество на лицето върху имущественото положение на физическото лице

2.1.1. Влияние, изразяващо се в поглъщането на права и задължения в общото имущество на физическото лице

2.1.2. Влияние, изразяващо се в загубата на права от гражданскоправната част на имуществото на физическото лице

2.1.2.1. Гражданското имущество на лицето като средство за обезпечение и удовлетворение на търговските кредитори

2.1.2.2. Производството по несъстоятелност на ЕТ и неговото отражение върху гражданското имущество на физическото лице и отношенията с гражданскоправните му кредитори

2.2. Влияние на търговскоправното качество на лицето върху участието му в гражданския оборот

2.2.1. Влияние във връзка с изискването за проявяване на сдържаност при участие в гражданския оборот

2.2.2. Влияние във връзка с подлагането на лицето на обезпечителни мерки, произходът на които е дейността му на търговец

2.2.3. Влияние във връзка с подчиняването на редица граждански правоотношения на лицето на режима на предприето срещу търговеца производство по несъстоятелност

2.3. Сдобиване на лицето със специфичен обект на граждански правоотношения

2.4. Изводи и обобщение във връзка с влиянието на търговскоправното качество на ЕТ върху положението на лицето като субект на гражданското право

3. Общ извод относно взаимните влияния между гражданското и търговското качество на физическото лице търговец

§ 2. Усложнения, свързани с необходимостта от уточняване на качеството, в което лицето предприема своите действия136

1. Проблемът

2. Случаи на предварителна установеност на проявяваното от лицето качество

2.1. Предварителна установеност на проявяването на търговско качество

2.2. Предварителна установеност на проявяването на гражданско качество

2.3. Недвусмислеността на обстоятелствата, при които се извършва действието, като ориентир за характера на проявяваното от лицето качество

3. Случаи на липсваща предварителна установеност на проявяваното от лицето качество

4. Грешката в качеството като основание за унищожаване на сключена сделка

5. Правноиндивидуализиращи признаци на ЕТ

5.1. Общи бележки относно правно-индивидуализиращите признаци на лицето

5.2. Правноиндивидуализиращи признаци на ЕТ

5.3. Употреба на правноиндивидуализиращите признаци

6. Случаи на ирелевантност на качеството, в което лицето предприема своето действие

Глава IV
Предели на обособяване между гражданското и търговското качество на физическото лице – ЕТ

§ 1. Недопустимост на встъпването в правоотношения сам със себе си

1. Недопустимост на сключването на сделки между двете качества

1.1. Принципът

1.1.1. Недопустимост за сключване на договори за продажба и отдаване под наем на имущество

1.1.2. Недопустимост на сключването на договори с обезпечителен характер

1.1.3. Недопустимост на сключването на трудови договори и договори за извършване на трудова дейност

1.2. Изключение от принципа

2. Недопустимост на конституирането на едното качество като трето лице по отношение на сделки и действия, по които лицето действа от позицията на другото си качество

2.1. По отношение на фигурите на обезпеченията

2.2. По отношение на други фигури

3. Недопустимост на процесуалното дистанциране и обособеност на търговското качество на лицето и неговото гражданско качество

3.1. Невъзможност за противопоставянето им като насрещни страни в процеса

3.2. Невъзможност за процесуално правоприемство

3.3. Други аспекти на невъзможността за процесуално дистанциране между гражданското и търговското качество на лицето

4. Недопустимост на взаимното представителство между търговското и гражданското качество на лицето

4.1. Принципът

4.2. Аномалиите в практиката

4.3. Несъстоятелността на фигурата на самопредставляването между физическото лице и ЕТ, който съществува на негова основа

4.4. Формули за избягване на проблема

§ 2. Недопустимост на третирането на ЕТ като обект, по отношение на когото физическото лице се явява правен субект

1. Принципът

2. Аномалиите в практиката

§ 3. Въпросът за променяне на качеството, в което лицето взема участие в правните отношения

1. Променяне на качеството, без да е налице прекратяване на ЕТ

1.1. Постановка на проблема

1.2. Ефекти от замяната на завареното правно качество

1.2.1. Хипотеза на несъвместимост на промяната със същността на съответната правна фигура

1.2.2. Хипотеза на настъпване на пълна или частична промяна в характера на правоотношението

1.2.3. Ефекти, изразяващи се в промяна на условията, при които се осъществяват правата и задълженията по правоотношението

1.2.4. Ефекти, изразяващи се в отпадане или привнасяне на права и задължения спрямо завареното правоотношение

1.2.5. Промяна в техническите аспекти, произтичащи от търговската дейност

1.2.6. Ефекти, изразяващи се във влияние върху интересите на други лица

1.2.6.1. Ефекти, изразяващи се в накърняване на интересите на други лица

1.2.6.1.1. Промяна в правното качество на кредитора, водещо до влошаване на положението на неговия длъжник

1.2.6.1.2. Промяна на правното качество на длъжника, водещо до влошаване на положението на неговия кредитор

1.2.6.1.3. Влошаването на положението на трети лица при промяна на правното качество на лицето191

1.2.6.2. Ефекти, изразяващи се в облагодетелстване на интересите на други лица

1.2.6.3. Хипотези на неутралност на промяната по отношение на интересите на други лица

1.2.6.3.1. Неутралност на ефекта при промяна на правното качество на длъжника

а) Неутралност на ефекта при парична престация

б) Неутралност на ефекта

при престация за предаване на вещи, документи или книжа

в) Неутралност на ефекта при престация за прехвърляне или учредяване на вещно право и при престация за прехвърляне или учредяване на права върху обекти на интелектуална собственост

г) Неутралност на ефекта при отрицателна престация

1.2.6.3.2. Неутралност на ефекта при промяна на правното качество на кредитора

1.3. Кога заместването в правното качество на лицето е допустимо и кога – не

1.3.1. Случаи, в които промяната е недопустима

1.3.2. Случаи, в които промяната в правното качество е допустима, но е необходимо съгласие на насрещната страна по правоотношението

1.3.3. Случаи, в които промяната в правното качество на лицето е допустима, без да се изисква съгласието на другиго

1.3.3.1. Случаи, при които дължимата престация е неутрална спрямо интересите на насрещната страна по правоотношението

1.3.3.2. Случаи, в които промяната в качеството води до благоприятни последици за насрещната страна по правоотношението

1.3.3.3. Случаи, в които промяната в качеството води до неблагоприятни последици за лица извън страните по правоотношението

1.3.4. Общ извод относно допустимостта на заместването

2. Проблемът за отпадане на търговското качество на ЕТ при заварени търговски правоотношения

2.1. Физическото лице и прекратяването на търговското качество

2.2. Разлика между титулярство върху права и задължения, свързани с осъществяването на търговска дейност, и титулярство върху права и задължения, явяващи се остатъчен резултат от търговска дейност

2.2.1. Правното качество на лицето и титулярството на права и задължения, предполагащи упражняване на търговска дейност

2.2.2. Правното качество на лицето и титулярството върху права и задължения, явяващи се остатъчен резултат от преустановена търговска дейност

2.3. Правни ефекти, които прекратяването на търговското качество на ЕТ оказва върху заварените правоотношения

2.3.1. Случаи на запазване на правоотношението при отпадане на търговското качество на ЕТ

2.3.1.1. Запазване на правоотношения в частното право

2.3.1.1.1. Облигационни правоотношения, по които предметът на дължимата престация не зависи от качеството на участващите в тях страни

2.3.1.1.2. Правоотношения с обезпечителен характер, чийто предмет на обезпечаване не отпада при отпадане на търговското качество на лицето

2.3.1.1.3. Правоотношения с членствен характер, по които членството не изисква наличие на търговско качество

2.3.1.1.4. Правоотношения, по които законът изрично предвижда запазване на съществуването им

2.3.1.2. Запазване на правоотношения в публичното право

2.3.1.2.1. Запазване на гражданско-процесуални правоотношения

2.3.1.2.2. Запазване на административни правоотношения

2.3.1.3. Запазване на правоотношения при заличаване на търговската регистрация

2.3.2. Случаи на прекратяване на правоотношението при отпадане на търговското качество на ЕТ

2.3.2.1. Отпадане на правоотношения в частното право

2.3.2.2. Отпадане на правоотношения в публичното право