ТЪРСЕНЕ
КАТАЛОГ
Име:

e-mail:

 





нови книги

Съдържание:

Извъндоговорната отговорност на ЕС и на държавите членки

1. Обща характеристика на член 340 ДФЕС

1.1. Препращането към „основните принципи на правото, които са общи за правните системи на държавите членки“ в областта на извъндоговорната отговорност.

1.2. Извъндоговорната отговорност на ЕС при липса на противоправност.В Неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без пълномощие

1.3. Извъндоговорната отговорност на ЕС за вреди, причинени от негови служители, и личната отговорност на неговите служители

1.4. Извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка

2. От Francovich до KГ¶bler и отвъд – кратък преглед на практиката на Съда

2.1. Francovich – извеждане на принципа за извъндоговорната отговорност като част от общностното право

2.2. Brasserie du pГЄcheur и Factortame – изясняване на съдържанието на извъндоговорната отговорност

2.3. KГ¶bler – отговорността за вреди, причинени от съд

2.4. Практиката след KГ¶blerВ 

2.5. Значение на доктрината Francovich за осигуряване на ефективността на правото на ЕС

3. Извъндоговорната отговорност на държавите членки и принципите на прилагане на правото на ЕС

4. Възстановяването на недължимо платени публични суми и извъндоговорната отговорност на държавата

4.1. Основни характеристики на правото на възстановяване на недължимо платено, установени в практиката на Съда

4.1.1. Същност

4.1.2. Ограничение на правото на възстановяване – неоснователно обогатяване при прехвърляне на данъчната тежест

4.1.3. Доказателствена тежест

4.1.4. Ред за възстановяване на недължимо събраните публични вземания

4.1.5. Срок, в който следва да се упражни правото на възстановяване

4.1.6. Лихви и други суми, които са в пряка връзка с незаконно събраното публично вземане

4.2. Избор на подходящото правно средство за защита: иск за обезщетяване на вреди или искане за възстановяване на недължимо платено

5. Извъндоговорната отговорност на държавата, силата на пресъдено нещо на съдебното решение и окончателният характер на административния акт, постановени в нарушение на правото на ЕС

5.1. Запазване на силата на пресъдено нещо на националното съдебно решение, постановено в нарушение на правото на ЕС

5.2. Преразглеждане на влязъл в сила административен акт, който противоречи на правото на ЕС

5.3. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което са причинени вреди на частноправни субекти

5.4. Изводи от анализа на съдебната практика и някои разсъждения относно основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение според българското законодателство

6. Подсъдността на исковете за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС и от държавите членки

6.1. Правната уредба и общото правило

6.2. Подсъдността при граничните хипотези на договорната и извъндоговорната отговорност

6.3. Подсъдността в светлината на проблема за паралелната отговорност между ЕС и държавите членки

6.3.1. Достижения на доктрината във връзка със систематизирането на случаите на паралелна отговорност на ЕС и на държавите членки

6.3.2. Старата практика на Съда

6.3.3. Изчерпване на вътрешноправните средства за защита

6.3.4. Събиране на недължими суми и отказ от възстановяване на недължимо събрани суми vs. обезщетяване на вреди

6.3.5. Изпълнение на незаконосъобразен акт на ЕС от страна на държавата членка

6.3.6. Неосъществяване на контрол от институциите на ЕС върху незаконосъобразно поведение на държавите членки

6.4. Подсъдността на иска за обезщетяване на вреди, причинени от държава членка

7. Други процесуални предпоставки относно исковете за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС или от държавите членки

7.1. Особености, свързани с процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.В 340, втората алинея ДФЕС

7.1.1. Интерес

7.1.2. Процесуална легитимация

7.1.2.1. Ищец

7.1.2.2. Ответник

7.1.3. Процесуално представителство

7.1.4. Самостоятелен характер на иска за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС

7.1.5. Изисквания към исковата молба

7.2. Особености, свързани с правната квалификация и процесуалните предпоставки на иска за обезщетяване на вреди, причинени от държавата в резултат на нарушение на правото на ЕС

7.2.1. Процесуалната автономия на държавата и нейните ограничения

7.2.2. Правната квалификация на иска за обезщетяване на вреди, причинени от държавата

7.2.3. Самостоятелен характер на иска за обезщетяване на вреди, причинени от държава членка

7.2.4. Процесуалната легитимация по делата за обезщетяване на вреди, причинени от държава членка

7.2.4.1 Ищец

7.2.4.2 Ответник

8. Предпоставките за ангажиране на отговорността на ЕС и на държавите членки

8.1. Развитие на практиката на Съда на ЕС относно предпоставките на извъндоговорната отговорност

8.2. Противоправно поведение

8.2.1. Нарушена правна норма от правото на ЕС, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти

8.2.2. Достатъчно съществено нарушение

8.2.2.1. Достатъчно съществено нарушение, извършено от институциите на ЕС чрез нормативен или индивидуален акт или чрез въздържането от приемане на такъв акт, когато приемането му е задължително

8.2.2.2. Достатъчно съществено нарушение, причинено чрез други действия и бездействия на институциите или на техните служители

8.2.2.3. Достатъчно съществено нарушение, извършено от Съда на ЕС

8.2.2.4. Достатъчно съществено нарушение, извършено от националните законодателни и административни органи

Нетранспониране на директива

Нарушение на разпоредби на Договорите или на производното право на ЕС

8.2.2.5. Достатъчно съществено нарушение, извършено от национален съд

8.3. Вреди

8.3.1. Изисквания към вредата

8.3.1.1. Действителна и сигурна вреда. Бъдеща вреда

8.3.1.2. Необичайна и особена вреда

8.3.2. Видове вреди

8.3.2.1. Претърпяна загуба

8.3.2.2. Пропусната полза

8.3.2.3. Загуба на възможност

8.3.2.4. Неимуществена вреда

8.3.3. Доказателствена тежест

8.3.4. Поправяне на вредите

8.3.4.1. Парично обезщетение

8.3.4.2. Обезщетение в натура

8.3.4.3. Мораторни и компенсаторни лихви

8.4. Причинна връзка

8.4.1. Причинната връзка при иска за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС

8.4.1.1. Пряка причинно-следствена връзка

8.4.1.2. Прекъсване на причинно-следствената връзка поради съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице

8.4.2. Причинната връзка при иска за обезщетяване на вреди, причинени от държава членка

9. Погасителната давност

9.1. Погасителната давност при иска за обезщетяване на вреди, причинени от Европейския съюз

9.1.1. Продължителност на давностния срок

9.1.2. Начало на давностния срок

9.1.3. Прекъсване и спиране на давността

9.1.4. Актове, които прекъсват давността

9.1.5. Възражение за изтекла давност

9.2. Давността при иска за обезщетяване на вреди, причинени от държава членка

9.2.1. Практиката на Съда

9.2.2. Българското право

10. Разноските по делата за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС и от държавите членки

10.1. Разноските по делата за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС

10.1.1. Решение относно съдебните разноски

10.1.2. Безплатно производство

10.1.3. Съдебни разноски, които подлежат на възстановяване

10.1.4. Разпределение на разноските

10.1.5. Определяне на размера на разноските, които подлежат на възстановяване

10.2. Разноските по делата за обезщетяване на вреди, причинени от държавата в резултат от нарушение на правото на ЕС

10.2.1. Предимствата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

10.2.2. Проблемът с държавната такса в практиката на гражданските съдилища

10.2.3. Анализ на приложимото национално законодателство във връзка с принципа на равностойността

10.2.3.1. Вътрешноправните искове срещу Народното събрание на Република България

10.2.3.2. Вътрешноправните искове срещу административните органиВ В 

10.2.3.3. Вътрешноправните искове срещу съдилищата, които разглеждат дела като последна инстанция

10.2.4. Анализ на приложимото национално законодателство във връзка с принципите на ефективност, пропорционалност и правото на ефективен достъп до съд

11. „Хоризонталната“ извъндоговорна отговорност на частноправните субекти, които нарушават правото на ЕС

11.1. Проблемът

11.2. Съдебната практика

11.3. Подсъдността

11.4. Зелената и Бялата книга на Европейската комисия относно исковете за обезщетение на вреди при нарушение на антитръстовите правила на Европейската общност

11.4.1. Активна процесуална легитимация

11.4.2. Достъп до доказателства и връзка между освобождаването или намаляването на глобите и исковете за обезщетяване на вреди

11.4.3. Задължителна сила на решенията на националните органи по конкуренция

11.4.4. Вина

11.4.5. Вреди, които подлежат на обезщетяване

11.4.6. Прехвърляне на надценка

11.4.7. Давностни срокове

11.4.8. Разноски

11.5. Директива 2014/104 относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди В по националното право за нарушения на разпоредбите В на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията

В 



Книга на месеца
Извъндоговорната отговорност на ЕС и на държавите членкиИзвъндоговорната отговорност на ЕС и на държавите членки
ОЧАКВАЙТЕ
Договори за ЕС • Съдебна практика
Договори за ЕС • Съдебна практика
Станислав Костов - съставителство, въведение, препращания,...
Споразумението в българския наказателен процес
Споразумението в българския наказателен процес
Със споразумение се решават около една трета от наказателните...

виж всички »




eXTReMe Tracker