Изключващи вината обстоятелства по българското наказателно право - теоретичен модел

ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
ISBN: 978-954-28-2849-5
26,00 лв.
+

Книгата е първото в българската теория цялостно монографично изследване на изключващите вината обстоятелства. В сравнителноправен и исторически план на основата на достиженията на доктрината от ХІХ в. до наши дни се разкриват специфичните особености, вътрешните връзки и съотношението между грешката, случайното деяние и изпълнението на противоправна служебна заповед. Направен е опит за нов и необременен от традиционните виждания поглед не само върху обстоятелствата по чл. 14-16 от Наказателния кодекс, но и върху свързаните с тях понятия и институти на наказателното право като вината и нейните форми, вменяемостта и невменяемостта, състава на престъпление, другите обстоятелства, изключващи наказателната отговорност, причинната връзка, стадиите на умишлената престъпна дейност, съучастието и пр., и, разбира се, върху фундаменталния въпрос за свободата на волята и неговата проекция в сферата на наказателната отговорност. Във връзка с новия чл. 16а НК подробно е разгледана проблематиката на принудата и трафика на хора. Задълбочено е изследван въпросът за правилното въвеждане на съответните актове на правото на Европейския съюз в нашето вътрешно право. Предлага се отмяната на чл. 16а НК. В труда е интегриран критичен анализ на практиката на Върховния съд и Върховен касационен съд по наказателни дела за период от последните 50 години. Обосновани са десетки теоретични изводи и множество предложения за промени в НК. Книгата е предназначена не само за законодателя, но и за съдии, прокурори, адвокати, разследващи органи, както и за студентите в тяхната подготовка по общата част на наказателното право и по някои въпроси от особената част.


Глава първа. ПОНЯТИЕ ЗА ИЗКЛЮЧВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА
§ 1. Вменяемостта и свойствата на престъплението – деяние, обществена опасност и противоправност – задължителни предпоставки за прилагане на нормите на чл. 14–16 НК
1. Вменяемостта на дееца – задължително условие за прилагане на нормите на чл. 14–16 НК
2. Деянието – задължително условие за прилагане на нормите на чл. 14–16 НК
3. Обществената опасност – задължително условие за прилагане на нормите на чл. 14–16 НК
4. Обективната съставомерност на извършеното общественоопасно деяние – задължително условие за прилагане на нормите на чл. 14–16 НК
§ 2. Характеристиката „обстоятелство“ по чл. 14–16 НК
1. Меродавният момент за наличието на обстоятелствата
2. Обстоятелствата по чл. 14–16 НК в тесен и широк смисъл
§ 3. Свободата на волята и изключващите вината обстоятелства
1. Свобода на волята
2. Свобода и отговорност
3. Виновното деяние – израз на свободната воля на субекта
4. Определение на понятието „изключващо вината обстоятелство“

Глава втора. ГРЕШКАТА ПО ЧЛ. 14 НК
§ 1. Понятие за грешката като изключващо вината обстоятелство
1. Грешката – основното обстоятелство, изключващо вината по българското наказателно право
2. Осъществяването на обективните признаци на състава (наказателната противоправност) – задължително условие за прилагане на чл. 14 НК
3. Производност на понятието за грешката от съдържанието на вината
4. Незнанието по чл. 14 НК
5. Предметът (обектът) на незнанието по чл. 14 НК
6. Защо грешката по чл. 14 НК изключва вината? (Незнанието като непредвиждане на общественоопасните последици)
7. Нормата на чл. 14, ал. 2 НК
8. Грешката относно общественоопасния характер на деянието
9. Проблеми на съзнаването на обществената опасност на извършеното деяние
10. Социалната невменяемост
11. Определение на понятието за грешка като изключващо вината обстоятелство
§ 2. Грешката през призмата на състава на престъпление
1. Грешка относно причинната връзка. Аberratio ictus („отклонение на удара“)
2. Грешката относно признак на квалифициран или поглъщащ (инкорпориращ) състав
3. Грешката относно несъставомерни обстоятелства – error in objecto, error in persona
4. „Обратната грешка“ („мнимо престъпление“)
5. Грешката относно наличието на несъставомерно намаляващо наказанието обстоятелство. Наказателноправната квалификация на деянието по чл. 118, 119 и 132, ал. 2 НК в практиката на ВС и ВКС
§ 3. Видовете на грешката – неизвинителна и извинителна; фактическа и юридическа грешка
1. Неизвинителна и извинителна грешка
2. Фактическа и юридическа грешка

Глава трета. СЛУЧАЙНОТО ДЕЯНИЕ (ЧЛ. 15 НК)
§ 1. Понятие за случайно деяние като изключващо вината обстоятелство
1. Бележки за развитието на института „случайно деяние“ в българското наказателно право
2. Обхват на приложение на нормата на чл. 15 НК
3. Случайното деяние като обратният аспект на непредпазливостта
4. Наличието и липсата на обективния критерий – „длъжен“ да предвиди настъпването на общественоопасните последици
5. Наличието и липсата на субективния критерий – „могъл“ да предвиди настъпването на общественоопасните последици
6. Възможността за предотвратяване настъпването на общественоопасните последици – условие за наказателната отговорност на дееца, който не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
7. Терминът „случайно деяние“
8. Определение на понятието за случайно деяние като изключващо вината обстоятелство
§ 2. Грешката и случайното деяние
1. Постановка на проблема
2. Принципно съвпадане на приложните полета на нормите на чл. 14, ал. 2 и 15 НК като правно основание за изключване на небрежността
3. Приложимост само на едната от нормите на чл. 14, ал. 2 и 15 НК
4. Някои съображения за бъдещото развитие на наказателното законодателство относно грешката и случайното деяние
§ 3. Проблемът за относимостта към вината на обективния критерий „длъжен да предвиди“ настъпването на общественоопасните последици
1. Постановка на проблема
2. Исторически бележки
3. Ограниченост и неопределеност на обективния критерий „длъжен да предвиди“ настъпването на общественоопасните последици
4. Липсата на обективния критерий (не бил „длъжен да предвиди“) – основание за изключване на противоправността на деянието
5. Обстоятелството, че деецът не бил „длъжен да предвиди“ настъпването на съставомерните последици – основание за изключване на наказуемостта и престъпния характер на деянието
6. Предложения за усъвършенстване на наказателното законодателство

Глава четвърта. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОТИВОПРАВНА СЛУЖЕБНА ЗАПОВЕД (ЧЛ. 16 НК)
§ 1. Обща характеристика на института на чл. 16 НК
1. Исторически бележки
2. Условията за приложимост на чл. 16 НК
3. Социално-правни цели, преследвани с института на чл. 16 НК
4. Въпросът за наказателната отговорност на началника, отдал противоправната служебна заповед
§ 2. Теории относно правната природа на деянието по изпълнение на противоправна служебна заповед
1. Общ преглед
2. Изключване на противоправността на деянието по изпълнение на противоправна служебна заповед
3. Изключване на вината при изпълнение на противоправна служебна заповед

Глава пета. НОВИЯТ ЧЛ. 16А НК
§ 1. Принудата като изключващо и смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство
1. Обект на принудата
2. Принудата като vis absoluta
3. Принудата като vis compulsivа
4. Принудата (vis compulsivа) и свойствата на престъплението
5. Ограничаването на свободата на волята – със значение при индивидуализацията на наказанието на принуденото лице
§ 2. Правна природа на института на чл. 16а НК
1. Условията за оневиняване на дееца по чл. 16а НК
2. Принудата по чл. 16а НК – обявена за изключващо вината обстоятелство
3. Принудата – изключващо наказуемостта на деянието обстоятелство
4. Изключването на наказателната отговорност – основание за по-тясно разбиране на кръга на престъпленията, очертан в директивите
5. Систематичното място на разпоредбата, въвеждаща чл. 8 от Директива 2011/36/ЕС в нашето наказателно право