В монографията се изяснява понятието furtum в римското право в неговото историческо развитие. Разпорежданията, които уреждат деликта, известен под името furtum, играят в римската правна система ролята на разпореждания за кражбата, като понятието furtum поглъща в своето съдържание нашето понятие кражба изцяло, без обаче да се покрива с него, защото то е значително по-широко от това понятие. В тези разпореждания е отразена нуждата да се даде не само гражданскоправна, но и наказателноправна защита на собствеността.