-10% ново

Трактат за задълженията

ISBN: 978-619-226-265-5
45,00 лв.
50,00 лв.
+

     Робер-Жозеф Потие е сред най-видните френски юристи за всички времена. Воден от интереса си към римското право, което през XVIII век стои в основата на действащия правопорядък в страната, Потие систематизира основните текстове на Дигестите на Юстиниан и ги издава в три тома под заглавието „Pandectæ Justinianeæ in novum ordinem digestæ“. През 1749 г. Луи XV го назначава за кралски професор по френско право в университета на Орлеан, където преподава до смъртта си през 1772 г. Плод на научните му интереси са множество трудове, като всеки от тях съдържа анализ на римското право в контекста на френските обичаи и европейската правна доктрина.

     Произведенията на Потие се превръщат в отправната точка за авторите на Френския граждански кодекс, които ги ползват при редакцията на отделните разпоредби. По този начин „Трактат за задълженията“ става една от основите, върху които е изградена романската правна култура, и е основополагащ за всяко задълбочено изследване в сферата на общата част на гражданското и облигационното право.

     В настоящото издание към двуезичния текст са приложени преводите на относимите текстове от Френския граждански кодекс – действащи и вече отменени, със съответ- ните препратки към българското законодателство преди и след Втората световна война. Римскоправните източници са посочени чрез съвременните им означения и са отразе- ни в справочен апарат след текста. Цитираните откъси на латински са преведени като интегрална част от текста, за да се улесни читателят и за да не се лишат тези, които не боравят с латински, от нито една идея или пример от този забележителен труд.

Част първа

За същността на задълженията и тяхното действие

Глава първа

За действието  на задълженията 

Раздел І.

За договорите

Статия І.

Какво е договор и по  какво се различава от полицитацията. Какво основно трябва да различаваме във всеки договор

§. I. Какво е  договор

§. II. По какво се  различава договорът  от полицитацията

§. III. Три неща, които трябва да различаваме във всеки договор

Статия II.

Деление на договорите

Статия III.

Различните пороци,  които може да се срещнат при  договорите

§. I. За грешката

§. II. За липсата  на свобода

§. III. За измамата

§. IV. За прекомерната неравностойност на престациите между пълнолетни

§. V. За прекомерната неравностойност на престациите между непълнолетни

§. VI. За липсата на  кауза в договора

§. VII. За липсата на обвързваща сила  за обещаващия

Статия IV.

За способността  на лицата да  договарят

Статия V.

За това, което може да е предмет на договорите. Това може да бъде само нещо, отнасящо се до страните по договора, като се следва правилото, че не е възможно да се уговори, нито обещае освен за себе си

§. I. На какво се основава принципът, че не  можем да уговаряме, нито да обещаваме  за другиго 

§. II. Няколко случая,  в които действително уговаряме или обещаваме за себе  си, макар в договора  да се споменава  друго лице

§. III. Това, което се  отнася до друго лице, различно от страните  по договора, може да представлява тежест или условие на съглашението, макар  да не може да бъде негов предмет

§. IV. Можем да уговаряме и обещаваме посредством представителството  на трето лице, като  това не представлява нито уговаряне,  нито обещаване  за другиго

Статия VI.

За действието на  договорите

Статия VII.

Правила за тълкуване  на съглашенията

Статия VIII.

За клетвата, която страните понякога прибавят към своите съглашения

Раздел II.

Други източници на задълженията

§. I. За квазиконтрактите

§. II. За деликтите и квазиделиктите

§. III. За закона

Раздел III.

За лицата, между които  едно задължение може  да продължи да  съществува

Раздел IV.

За това, което може да бъде предмет и съдържание  на задълженията

§. I. Общо разбиране относно това, което може да бъде  предмет на задълженията

§. II. Какви вещи може да са предмет на задължението

§. III. Какви действия  може да са предмет  на задълженията

Глава втора

За действието на  задълженията 

Статия І.

За действието на задълженията от  гледна точка на  длъжника

§. I. За задължението  да се даде

§. II. За задължението  да се направи или  да не се направи  нещо

Статия II.

За действието на задължението по отношение на  кредитора

§. I. За случая, в който задължението  се състои в това  да се даде нещо

§. II. За случая, в който задължението се  състои в това да се направи или да не  се направи нещо

Статия III.

За причинените вреди и пропуснатите ползи, произтичащи било от неизпълнението на задълженията, било поради забава на изпълнението им

Част втора

За различните видове задължения

Глава първа

Общо изложение  на различните видове задължения

§. I. Първо деление

§. II. Второ  деление

§. III. Трето, четвърто  и пето деление

§. IV. Шесто  деление

§. V. Седмо  деление

§. VI. Осмо  деление

§. VII. Девето, десето, единадесето, дванадесето  деление

Глава втора

За първото деление на задълженията на  граждански и  естествени

Глава трета

За различните модалитети, с които може да се договарят задълженията

Статия І.

За отлагателните  условия и условните задължения

§. I. Какво е условие. И неговите различни видове

§. II. Какво би могло  да бъде отлагателно условие

§. III. Кога се смята, че условията са се осъществили

§. IV. За неделимостта  на осъществяването  на условията

§. V. За действието  на условията

§. VI. Ако едно  задължение е било договорено под множество условия, необходимо ли е осъществяването  на всичките

Статия II.

За прекратителните  условия и задълженията под такова условие,  както и за условията, чиято продължителност е ограничена  със срок

Статия III.

За срока на изпълнение

§. I. Какво е срок за изпълнение и какви  са различните видове срокове за  изпълнение

§. II. За действието на срока и по какво  се различава той  от условието

§. III. За случаите, в които изпълнение на дълга може да бъде искано и преди срока

§. IV. За срока, придружаващ  условията

Статия IV.

За мястото на  изпълнение

Статия V.

За задълженията,  сключени при уговорка  да може да се изпълни  на определено лице  или при уговорка да  може да се изпълни с нещо, различно от дължимото

Статия VI.

За алтернативните задължения

Статия VII.

За солидарните задължения между няколко  кредитори

Статия VIII.

За солидарността при длъжниците

§. I. Какво е солидарно задължение по отношение на длъжниците

§. II. Кога задължението  на няколко длъжници  се разглежда като солидарно

§. III. За последиците  от солидарността  между няколко длъжници

§. IV. За опрощаването  на солидарността

§. V. За прехвърлянето  на исковете на кредитора, на което  има право един солидарен длъжник, платил целия  дълг

§. VI. За исковете,  които изпълнилият,  без да се суброгира, солидарен длъжник  има на собствено основание срещу съдлъжниците си

Глава четвърта

За някои особени видове задължения с оглед  на техния предмет

Раздел І.

За задължението за  неопределена вещ от определен род

Раздел II.

За делимите и  неделимите  задължения

Статия I.

Кои задължения са  делими и кои  задължения са  неделими

§. I. Какво е делимо и какво е неделимо задължение

§. II. За различните  видове  неделимост

§. III. Няколко особени вида задължения,  за които се питаме  дали са делими, или неделими

Статия II.

За естеството и действието на делимите задължения

§. I. Общи  принципи

§. II. Особености  на първото действие при разделяне на задължението по отношение  на длъжника

§. III. За второто действие на разделянето  на дълга, състоящо  се в това, че може  да бъде изпълнен  на части

§. IV. За случая, в който разделянето на дълга  се извършва както от страна на кредитора, така и от страна на длъжника

§. V. Дали обединяването на частите в едно лице, било спрямо наследниците на кредитора, било спрямо наследниците на длъжника, погасява възмож ността дългът  да бъде изпълнен  на части

§. VI. Разлика между  дълга за няколко индивидуално определени вещи и дълга за няколко неопределени вещи в зависимост от начина, по който вещите  се разделят

Статия III.

За естеството и действието на неделимите задължения          

§. I. Общи принципи във връзка с естеството  на неделимите задължения

§. II. За действието на неделимостта на задължението да се  даде или да се направи нещо по отношение  на наследниците на кредитора

§. III. За действието на неделимите задължения да се даде или  да се направи нещо  по отношение на наследниците на длъжника

§. IV. За действието на неделимите задължения да не се  направи нещо

Глава пета

За неустойките

Статия І.

За естеството на неустойката

Статия II.

Кога неустойката  може да бъде  наложена

§. I. За случая, в който неустойката е доба вена към задължение  да не се направи  нещо

§. II. За случая, в който неустойката е била добавена към задължение да се даде  или да се направи  нещо

Статия III.

Може ли длъжникът  да избегне частично неустойката, погася вайки частично задължението си

Статия IV.

Дължи ли се пълният  размер на неустойката  от всички наследници  на длъжника при нарушение от страна  на един от тях

§. I. Разрешение на  въпроса по отношение на неделимите задължения

§. II. Разрешение на въпроса по отношение на делимите задължения

Статия V.

Дължи ли се целият  размер на неустойката спрямо всички наслед ници на кредитора  при нарушение,  извършено спрямо  едного от тях

Глава шеста

За акцесорните задължения  на поръчителите и на  другите лица, които се присъединяват към задължението на главния длъжник

Раздел І.

За естеството на поръчителството. Определение за поръчител и изводите, произтичащи от него

Раздел II.

Деление на  поръчителите

Раздел III.

Качествата, които трябва  да притежават  поръчителите

§. I. Качествата, които  едно лице трябва да притежава, за да може да сключи действителен договор за поръчителство

§. II. За качествата,  които трябва  да имат  поръчителите

§. III. За случаите,  в които длъжникът  е длъжен да осигури  нов поръчител на мястото на вече  приетия

Раздел IV.

За кого, спрямо кого,  за какво задължение  и как може да се поръчителства

§. I. За кого и спрямо  кого

§. II. За какво  задължение

§. III. Как се  сключват поръчителствата

Раздел V.

За обхвата на  поръчителството

Раздел VI.

По какъв начин  се погасяват  поръчителствата  и различните възражения, които законът дава  на поръчителите

Статия І.

По какъв начин се погасяват поръчителствата

Статия II.

За възражението за поредност

§. I. Произход на това право

§. II. Кои поръчители  могат да противопоставят възражението за поредност

§. III. В кой случай кредиторът е задължен да спази поредността и кога възражението за поредност трябва да бъде противо поставено

§. IV. Срещу кое имущество кредиторът е задължен да насочи изпълнението

§. V. За чия сметка трябва да се извърши принудителното изпълнение

§. VI. Отговорен ли е за неплатежоспособността на длъжника кредиторът, който  не е извършил принудителното изпълнение

Статия III.

За възражението за разделност на задължението

§. I. Произход на  правото

§. II. Кои могат и кои  не могат да противопоставят възражението за разделност

§. III. Между кого  трябва да се раздели дългът

§. IV. Може ли поръчителството да се по дели с поръчител,  който не е договорил действително, и с непълнолетен поръчител

§. V. Кога може да бъде противопоставено възражението за разделност

§. VI. За действието на възражението за разделност

Статия IV.

За прехвърлянето на  искове или суброгацията, която кредиторът е длъжен да направи на платилия му  поръчител

Раздел VII.

За правото, което поръчителят има срещу главния  длъжник и срещу своите съпоръчители

Статия І.

За регресното право на поръчителя срещу главния длъжник, след като е изпълнил

§. I. Какви са исковете,  с които разполага поръчителят срещу главния длъжник, след като е изпълнил

§. II. Какво изпълнение дава основание  на тези искове

§. III. Три условия, за да може направеното  от поръчителя изпълнение да даде основание за иск срещу главния длъжник

§. IV. Кога поръчителят, който е изпълнил, може да упражни своето регресно право

§. V. При няколко главни длъжници има ли поръчителят иск  срещу всеки  от тях и за колко

Статия II.

За случаите, в които поръчителят има иск срещу главния длъжник дори преди да е  изпълнил

Статия III.

Дали поръчителят за една рента може да задължи длъжника за откупуването

Статия IV.

Исковете, които поръчителят има срещу своите съпоръчители

Раздел VIII.

За някои други видове  акцесорни задължения

Статия І.

За задължението на тези, които в правото  наричаме mandatores

Статия II.

За задължението на възложителите

§. I. По какъв начин възложителите се присъединяват към задълженията, произтичащи от договорите на техните изпълнители, и по какво те се различават от другите акцесорни длъжници

§. II. В кои случаи намира приложение акцесорното задължение на възложителите

§. III. За действието  на акцесорните задължения на възложителите

§. IV. За акцесорното задължение на възложителите,  което се поражда от деликтите на техните изпълнители

§. V. За главите на семейства и господарите

Раздел IX и последен.

За пакта constitutae  pecuniae

§. I. За това, което е необходимо за действителността на пакта constitutae pecuniae

§. II. Съдържа ли пактът constitutae pecuniae  по необходимост  срок, в който обещаваме да изпълним

§. III. Дали можем чрез пакта constitutae pecuniae да се задължим за повече от дължимото или за  нещо различно от дължимото, или  да се задължим по различен начин

§. IV. За действието на пакта constitutae pecuniae и за задължението,  което се поражда  от него

§. V. За вида пакт, чрез който обещаваме  на кредитора да му дадем определени обезпечения

Препратки към Corpus iuris civilis