-10%

Заповедно производство

ISBN: 978-954-730-791-9
15,30 лв.
17,00 лв.
+

Книгата е посветена на проблемите на заповедното производство, уредено в новия Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 57/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Системно е анализирана цялостната проблематика на това производство както от гледна точка на законодателната уредба (включително утвърдените от министъра на правосъдието образци за отделни действия и актове, свързани с това производство), така и в светлината на изобилната практика по прилагането на тази уредба от съдилищата. При това са разгледани актове не само на най-висшата съдебна инстанция (ВКС), а и редица актове на първо- и второинстанционните съдилища, които допълват представата за състоянието на правоприлагането в тази област.

Анализът на действащата нормативна уредба и практиката е извършен и върху основата на исторически преглед на уредбата на заповедното и сродни производства в България; използвани са примери от правна уредба на сродни явления в държави, принадлежащи към различни правни системи. Наред с проблемите на производството по издаване на заповеди за изпълнение значителна част от анализа е посветен на проблемите на контролните производства, включително на исковата защита. В резултат на изследването се правят изводи за наличните слабости на уредбата и някои неблагополучия в практиката по правоприлагането и при използване на системен подход се правят предложения за усъвършенстване на правната уредба и препоръки към практиката.


Проф. Силви Чернев е преподавател по гражданско процесуално право, арбитраж и медиация и нотариално право в Бургаския свободен университет и в ПУ „Паисий Хилендарски“. Председател е на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата и е дългогодишен арбитър към тази институция.

ЧАСТ ПЪРВА
ВЪВЕДЕНИЕ

1. Уводни бележки

2. Извеждане на работна характеристика (работно разширено понятие) на заповедно производство

3. Историческо развитие на уредбата на заповедното производство

3.1. Уредба при действието на Закона за гражданското съдопроизводство (ЗГС), 8.02.1892 г. – 1952 г.

3.2. Уредба по ГПК – 1952 г. (отм.)

3.3. Уредба по новия ГПК

4. Заповедното производство в други правни системи

5. Необходимост от заповедно производство в гражданския процес

ЧАСТ ВТОРА
АНАЛИЗ НА ДЕЙСТВАЩАТА УРЕДБА НА ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава първа. Обща характеристика на уредбата и обхват на заповедното производство

1. Предварителни бележки

1.1. Систематично място на уредбата

1.2. Особености във връзка с уредбата на два вида заповед за изпълнение

2. Приложно поле на заповедното производство

2.1. Критерии за определяне на приложното полена заповедното производство – изброяване

2.2. Определяне на приложното поле посредством критериите за определяне на родовата подсъдност на евентуалния съдебен спор

2.3. Материалноправни характеристики на вземането, относно което се търси издаване на заповед за изпълнение

2.4. Изискване за териториална привръзка на длъжника с територията на Република България и липсата на противоречие на заявеното вземане със закона и добрите нрави

2.5. Липса на ограничение за изискуемост на заявеното вземане, обусловеност от насрещно изпълнение или осъществяване на друг факт в общата уредба на заповедта за изпълнение

2.6. По изискването за ликвидност на вземането

Глава втора. Субективна характеристика на заповедното производство

1. Органи в заповедното производство

1.1. Общ преглед на проблема

1.2. Компетентен съд

1.3. Компетентност на въззивния съд

1.4. Компетентност на ВКС

1.5. Функции на съдебния изпълнител

2. Страни в заповедното производство

2.1. Очертаване на страните. Общи изисквания

2.2. Правоприемство: универсално, частно

2.3. Процесуална субституция в заповедното производство

2.4. Солидарността и заповедното производство

Глава трета. Производството по издаване на заповед за изпълнение. Особености във връзка със заповедта за незабавно изпълнение

1. Обща характеристика на производството по издаване на заповед за изпълнение, проблематика на препращането и аналогията. Предпоставки

1.1. Самостоятелен характер на заповедното производство по действащата уредба

1.2. Факултативен характер на заповедното производство. Конкуренция между двата вида заповеди

1.3. Наличие на два вида заповеди за изпълнение

2. Кратко описание на производството по издаване на заповед за изпълнение

2.1. Начало на производството; формуляри за подаване на заявление

2.2. Проверка на заявлението и произнасяне на съда

2.3. Характеристика на проверката, извършвана от съда по повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение

3. Държавна такса

3.1. Критерии за определяне на таксите

3.2. Особени случаи и затруднения при таксуването

Глава четвърта. Приключване на производството по издаване на заповед за изпълнение

1. Заповед за изпълнение

1.1. Форма на заповедта за изпълнение

1.2. Съдържание

1.3. Правна природа на заповедта за изпълнение

2. Актове, които съдът произнася в заповедното производство

2.1. Произнасяне с разпореждане

2.2. Заповед за изпълнение

2.3. Изпълнителен лист във връзка със заповедното производство

3. Правни последици на заповедта за изпълнение

3.1. Изпълнителна сила

3.2. Сила на пресъдено нещо

3.3. Отговорност за разноски

3.4. Заповедта за изпълнение и погасителната давност

4. Връчване на заповедта на длъжника

4.1. Връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК

4.2. Връчване на заповедта за незабавно изпълнение

ЧАСТ ТРЕТА
ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА И КРЕДИТОРА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Глава четвърта. Процесуална защита

1. Процесуална защита срещу издаването/отказа да се издаде заповед за изпълнение

1.1. Обжалване от страна на заявителя (кредитора)

1.2. Обжалване от страна на длъжника

1.3. Производство по обжалването във връзка с издаването/отказа да се издаде заповед за изпълнение

2. Защита на длъжник при условията на чл. 423 ГПК

2.1. Приложно поле на разпоредбата на чл. 423 ГПК

2.2. Подаване на възражението по чл. 423 ГПК – компетентен орган. Последици

2.3. Предмет на проверката по чл. 423 ГПК. Правомощия на въззивния съд

2.4. Процесуална характеристика на производството по чл. 423 ГПК

2.5. Самостоятелният характер на производството определя и режима на обжалване на акта, с който то приключва

Глава пета. Защита срещу материалноправната незаконосъобразност на заповедта за изпълнение

1. Възражение по чл. 414 ГПК – приложно поле, форма и съдържание

1.1. Приложно поле

1.2. Форма и съдържание на възражението. Срок. Подаване

1.3. Правна характеристика на уредбата

2. Последици на възражението срещу заповедта за изпълнение

2.1. Влизане в сила на заповедта за изпълнение

2.2. Особености на подаването на възражениевъв връзка със заповедта за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК

2.3. Спиране на изпълнението при условията на чл. 420 ГПК

2.4. Последици от подаването на възражение по чл. 414 ГПК

Глава шеста. Искова защита на кредитора във връзка със заповедното производство

1. Предявяване на иск за установяване на вземането

1.1. Приложно поле на иска по чл. 422 ГПК

1.2. Специални условия за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Oсобености във връзка със заповедите за изпълнение по чл. 418 ГПК

1.3. Компетентност на съда – родова и местна

1.4. Специфични последици от предявяването на иска по чл. 422 ГПК

1.5. Вид на исковата защита и предмет на иска по чл. 422 ГПК. Съединяване на искове. Произнасяне на съда

1.6. Последици от приключил процес по иск по чл. 422 ГПК

2. Осъдителен иск на кредитора, пропуснал срока по чл. 422 ГПК

Глава седма. Искова защита на длъжника във връзка със заповедното производство

1. Приложно поле на иска по чл. 424 ГПК

2. Срок за предявяване на иска по чл. 424 ГПК

3. Компетентен съд по иска по чл. 424 ГПК

4. Правна природа на иска по чл. 424 ГПК

5. Липса на други правни възможности за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

6. Съотношение между исковете на кредитора и на иска на длъжника по чл. 424

7. Преосмисляне на уредбата на иска по чл. 424 ГПК

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Глава осма. Изводи от анализа на уредбата на заповедното производство и съдебната практика, основана на тази уредба. Препоръки за изменение на уредбата

1. Общи бележки

1.1. Общ поглед върху извършеното изследване на уредбата на заповедното производство

1.2. Задачи, които законодателят си беше поставил при разработването на уредбата

1.3. База за констатации

2. Конкретни констатации от анализа на уредбата

2.1. Констатации на принципния подход и общите характеристики на уредбата

2.2. Заповедното производство – самостоятелно производство

2.3. Липса на изискване за обосноваване на възражението (респ. подкрепяне с убедителни доказателства)

2.4. Неспазване на избрания основен критерий за очертаване на обхвата на заповедното производство. Лоша уредба на останалите критерии

2.5. Неприемливост на уредбата, свързана с таксуването в заповедното производство

2.6. Принципни недостатъци на уредбата на исковата защита

2.7. Лошо изписване на текстовете

3. Уредба на специални въпроси, която подлежи на преосмисляне

3.1. Проблеми на солидарността

3.2. Проблеми във връзка с изискването за изискуемост на вземането при заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК

3.3. Конверсия на заявлението

3.4. Множественост на формулярите

3.5. Проблеми на давността

3.6. Въвеждане на задължение за извършване на служебни справки от съда по заповедното производство

3.7. Други проблеми на уредбата и/или съдебната практика

4. Препоръки за усъвършенстване