Настоящият труд е монографично изследване на същността на съдебните актове, който е продължение на опита за характеризиране на касационното обжалване, изследвайки актовете, подлежащи на касационно обжалване по ГПК. Методологическата основа на изследването представлява комплекс от общонаучни и специални методи. От общонаучните методи са използвани диалектическият, историческият и критико-аналитичният.
Диалектическият метод допринася за обясняване тенденциите в развитието на разглежданите правни явления. Чрез историческият метод се проследява развитието на изследваните правни фигури. С помощта на критико-аналитичният метод е направена оценка на българската правна уредба относно същността на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване, като са посочени препоръки de lege ferenda за нейното подобряване. В изложението са цитирани многобройни решения от съдебната практика. Обект на изследване са само най-значимите аспекти на проблема, тъй като не е възможно в този труд да се обхване цялата проблематика.
Поставените задачи и цели са:

• да се разкрие правната същност на съдебните актове, постановявани в исковия, изпълнителния и в обезпечителния процес, в охранителното производство и съдебните актове, постановявани в производствата по спорна съдебна администрация на гражданските отношения;
• да се диференцират въз основа на обосновани теоретично разграничителни критерии отделните видове съдебни актове, постановявани във видовете производства;
• да се изследват съдебните актове като документ;
• да се очертаят някои предложения de lege ferenda, постигнати по пътя на сравнителноправната интерпретация и анализа на съдебната практика.

Така поставените задачи имат за цел успешното изследване на съдебните актове, постановявани в гражданското съдопроизводство в светлината на съвременните достижения на гражданскопроцесуалната наука и съдебна практика.