УВОД
От какво произлиза важността на въпроса за правораздаването? Защо правораздаването следва да се третира като отделен елемент на правната система? И изобщо, може ли да се говори за теория в случая, при положение че някои възприемат въпросното понятие като една технология, като един правно-технически способ за разрешаването на човешките конфликти?
Дали правораздаването е само понятие на позитивното право, или има и правно-философско основание?
Темата за правораздаването е важна поради няколко причини.
1. Преди всичко, чрез правораздаването се осъществява една важна държавна функция, която отрежда кому принадлежи дадено право. Тази функция е и критерий за правовостта на държавата, т.е. чрез нея се прави изводът, доколко една държава е правова, или не е. Оттук и изводът, доколко съществува истинска демокрация в едно общество.
2. Правораздаването показва дали едно общество е създало справедлив ред, дали правните субекти могат да искат и да получават справедливост. Дефицитът на справедливост е индикатор за слабите общества и държави, в които господстват други, неправови, и следователно, несправедливи свойства.
3. Посредством правораздаването се осъществява контролът върху цялата държавна реалност, то е коректив на всеки един държавен акт. В този смисъл съдебната дейност е косвен източник на позитивното право, в много отношения тя е модел за вземането на бъдещи валидни правни решения.
4. Смисълът да се пише за правораздаването, има и един съвременен, практически контекст. Става дума за европейската перспектива на българската държава, в светлината на европейските изисквания за добро, правилно, разумно и справедливо правораздаване. Следователно, в случая теорията е полезна
за практиката, за динамичната страна на правото, за постоянно изменящите се и възникващи правоотношения.
5. Скромното ни желание е и да се запълни една празнина, която съществува в българската правна литература. Досега не
е дадено единно, правно обосновано, философско и общо теоретично определение на понятието „правораздаване“. Цялостна дефиниция на понятието „правораздаване“ липсва както в правната наука, така и в правната практика. Целта ни, между другото, е и да се докаже, че правораздаването не е само функция, технология и позитивно право, но и ценност, принцип, базис на всяка модерна демокрация.