Глава първа. Грешката сред пороците на волята в българското гражданско право
§ 1. Пороци на волята
1. Приложно поле
2. Теории за понятието „порок на волята“
2.1. Психологически теории
2.1.1. Порокът на волята – причина за разминаването между воля и изявление
2.1.2. Порокът на волята – последица от въздействието на определени фактори
2.2. Теория на интереса
3. Определение на понятието „порок на волята“
4. Опити за система
§ 2. Преценката за наличие на нищожност или унищожаемост на договорите
1. Критерии за отграничение между нищожността и унищожаемостта
2. Етапи на преценката при претендирана унищожаемост
2.1. Първи етап: проверка дали съществува оспореното съглашение
2.2. Вторият етап на логическата дейност
2.3. Третият етап от преценката
§ 3. Понятие и теории за грешката
1. Понятието
1.1. Ориентири: общият езиков, философският и психологическият смисъл на думата
1.2. От езиковия към правния смисъл на грешката в учението за унищожаемостта
2. Теории за грешката като основание за унищожаемост на договорите
2.1. Субективни теории
2.1.1. Теория за грешката като просто заблуждение
2.1.2. Теория за грешката като съчетание между убеждение и заблуждение
2.2. Обективна теория за грешката
2.3. Пригодността на разгледаните теоретични направления
Глава втора. Историческо развитие и фактически състав на унищожаемостта на договорите поради грешка
§ 1. Съвременни схващания за грешките при сключване на съглашенията
1. Грешката порок
2. Грешката пречка
3. Грешката в изявлението
4. Допълнителни бележки
§ 2. Историческо развитие на възгледите за грешката при сключване на договорите
1. Възгледите в древността
1.1. В Древна Гърция
1.2. В Древния Рим
1.3. Подходи спрямо идеите за грешката от древността
2. Възгледите през Средновековието
2.1. Развитие през Ранното средновековие
2.2. Идеите на eстественоправната школа
2.3. Концепциите на френската правна мисъл от Късното средновековие
3. Развитие след Великата френска революция
3.1. Уредба на Френския граждански кодекс
3.2. Учения и уредба на грешките при сключване на договорите в Германия
4. Обобщение по проследеното историческо развитие
§ 3. Фактически състав на унищожаемостта на договорите поради грешка
1. Актуални сравнителноправни данни за подходите спрямо релевантната грешка
2. Подходът на българското право
3. Последователност при проявлението на елементите от фактическия състав
4. Бележки при обобщаването на фактическия състав по нашето право
§ 4. Съществената грешка и унищожаемостта поради грешка
1. Тези относно съществената грешка
1.1. Съществена е грешката, която има решаващо въздействие за сключване на договора
1.2. Съществена е грешката в съществените качества на предмета
1.3. Съществена е грешката в съществени качества с решаващо въздействие за сключване на договора
2. Съществената грешка и грешката в субстанцията
2.1. Мненията за понятието „субстанция“
2.2. Изводи от сравнението между фактическия състав на унищожаемостта поради грешка, съществената грешка и грешката в субстанцията
Глава трета. Елементи от фактическия състав на унищожаемостта на договорите поради грешка
§ 1. Първият елемент: заблуждението и убеждението да засягат елементи от фактическия състав на конкретен договор
1. Заблуждение
1.1. Заблуждението трябва да е несъзнавано
1.2. Дали заблуждението обхваща само хипотези на неточно знание, или всички случаи на незнание?
1.3. Заблуждението и неустановимите факти при сключването на договора
1.4. Заблуждението и грешката в правото
2. Убеждение
2.1. Компонент от привидното знание
2.2. Убеждението и поемането на риск
3. Убеждението и заблуждението да съществуват спрямо елементи от фактическия състав на договорите
3.1. Понятията „съдържание на договора“ и „фактически състав на договора“
§ 2. Вторият елемент: грешката да е предизвикала сключването на конкретно съглашение
1. Общи бележки
2. Подходи за преценка на решаващото въздействие на грешката
2.1. Абстрактна преценка
2.2. Конкретна преценка
2.3. Кой критерий за преценка да се възприеме?
Глава четвърта. По-важни видове грешки
§ 1. Грешката в предмета на договора
1. Понятията за предмет и обект на правото
1.1. Предмет на гражданското правоотношение и предмет на договора
1.2. По-широк смисъл на понятието за предмет на договора
1.3. Налага ли се избор на един измежду двата смисъла
2. Дали посочването на релевантните грешки в чл. 28 ЗЗД има изчерпателен характер?
2.1. Доводи за/против (не)изчерпателното изброяване
2.2. Обосновката a contrario на изчерпателното законово изброяване
2.3. Експериментална обосновка a contrario на неизчерпателното законово изброяване
2.4. Хипотези на грешка в предмета, разисквани от съдебната практика
§ 2. Грешката в лицето
1. Обхватът на error in persona
2. Договорите с оглед на личността – общ поглед
3. По-широко приложно поле на error in persona?
4. Релевантна ли е грешката в платежоспособността на съдоговорителя?
5. Грешката в лицето при дарението
6. Вместо заключение за грешката в лицето
§ 3. Грешка в стойността. Грешка в цената
§ 4. Грешка в пресмятането. Грешка в количеството
1. Определяне и разграничения
1.1. Грешка в количеството и грешка в съществените качества
2. Особени хипотези
2.1. Предвижда ли чл. 210 ЗЗД такива?
2.2. Грешката при договорите за делба грешка в пресмятането ли е?
2.3. Грешка в пресмятането, причинена от неизпълнено договорно задължение
§ 5. Грешката в мотивите; каузата и error in causa
1. Обща характеристика
1.1. Мненията за мотива
1.2. Грешката в мотивите. Съотношение с унищожаемостта поради грешка
2. Може ли грешката в мотивите да се превърне в релевантна за унищожаването на договора?
3. Каузата, грешката и error in causa
3.1. Кратък обзор на ученията за каузата
3.2. Кауза и мотив
3.3. Каква е връзката между грешката и каузата?
3.4. Доказването на сравняваните основания за недействителност
3.5. Отграничение между каузата и грешката
3.6. За мястото на грешката в основанието
§ 6. Грешка, създадена от незнание на езика на договора
§ 7. Грешка в договора за спогодба
