Сборникът представя част от публицистичното наследство на видния юрист доц. Кристиан Таков. В книгата са включени текстове от личния блог на автора, негови публични обръщения, коментари за онлайн медии, интервюта, ранни печатни публикации, както и спомените му за значими правници.
Изданието обхваща широк спектър от теми, включващи обществено-политическата ситуация в България, съдебната система, родната народопсихология и проблемите на правното образование и на медийната среда в страната. Книгата се стреми да онагледи етическите възгледи на Кристиан Таков в светлината на понятията за морал и справедливост, които отколешно са значима за него тема.
„Времето е особено“ са думите на Кристиан Таков, които ще Ви посрещнат в тази книга, а отговорът на Дъглас Адамс за смисъла на живота – 42, ще Ви изпроводи в края ѝ. И така – между спецификите на настоящето и търсенето на изначалното – мисълта на Кристиан Таков сякаш ни повежда към идеята, че промяна всъщност няма; че това, към което си струва да се стремим, е ежедневната съпротива срещу нетърпимото, за да не останат истината и справедливостта единствено в заглавията на книгите.