Книгата е посветена на проявлението на конституционните принципи и разпоредби в гражданското съдопроизводство и на механизмите, чрез които конституционното правосъдие въздейства върху разрешаването на гражданскоправни спорове. Изследването се отнася не само до непосредственото прилагане на Конституцията в гражданския процес, но и до конституционните основи на гражданскопроцесуалните институти, разбирани и прилагани в смисъла, който следва от Основния закон.

Първата част е посветена на основните принципи на гражданския процес, част от които имат и конституционна уредба. Анализирани са както функционалните връзки и съотнасяне на принципите в търсене на баланса между тях, така и конкретното им съдържание съобразно Конституцията и процесуалния закон. Разгледани са и някои конституционни институти, които нямат значението на принципи, но намират приложение в гражданския процес, например конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове и съдебният контрол за законосъобразност на административната дейност. Втората част разглежда сезирането на Конституционния съд от съд във връзка с конкретно гражданско дело на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията – предпоставките за допустимост на искането при различните видове приложими закони в гражданския процес с оглед на тяхното действие, прилагането на решението на Конституционния съд по висящото дело и отражението на конституционното производство върху други производства, в които оспореният закон е приложимо право в контекста на уреденото в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК основание за спиране на гражданското дело (разглеждано в светлината на актуалната редакция на чл. 150, ал. 2 от Основния закон). Третата част се отнася до противоречието с актовете на Конституционния съд като основание за допускане на касационно обжалване по граждански дела (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), като са анализирани различните видове решения на Конституционния съд, тяхното действие и задължителна сила, подлежаща на зачитане от гражданския съд.

Анализирана е богата практика на Конституционния съд и на Върховния касационен съд, на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, а също и на първоинстанционни и на въззивни съдилища.

Красимир Влахов е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1996–2018 г. е съдия в СРС, СГС и ВКС, като през 2012–2018 г. е заместник на председателя и ръководител на гражданската колегия на ВКС. Доктор по граждански процес. Преподавател в Националния институт на правосъдието и ЦОА „Кръстю Цончев“. Автор и съавтор на  множество книги, статии, коментари и учебни помагала по проблемите на гражданското, гражданскопроцесуалното и конституционното право. От 2018 г. е съдия в Конституционния съд.