І. Връчване в чужбина: правна уредба, понятия, право на справедлив съдебен процес
1. Правна уредба на връчването в чужбина
1.1. Източници на правна уредба
1.2. Приложимо право към връчването в друга държава
1.3. Споразумение за връчване
2. Понятия
2.1. Връчване и трансгранично връчване
2.1.1. Използвани термини
2.1.2. Понятие за връчване
2.1.2.1. България
2.1.2.2. Други държави
2.1.2.3. Право на ЕС
2.1.2.4. Международни конвенции
2.1.2.5. Междинен извод
2.1.3. Видове връчване в чужбина
2.1.3.1. Според мястото на осъществяване
2.1.3.2. Според метода на връчване между държавите
2.1.3.3. Според начина на доказване на получаването
2.1.3.4. Според наличието или липсата на известен адрес на получателя
2.1.3.5. Според предмета на връчване
2.1.3.6. Според участието на страната в процеса на връчване
2.1.3.7. Междинен извод
2.2. Документи, подлежащи на връчване
2.2.1. Използвани термини
2.2.2. Понятие за документи, подлежащи на връчване
2.2.2.1. България
2.2.2.2. Други държави
2.2.2.3. Право на ЕС
2.2.2.4. Международни конвенции
2.2.2.5. Междинен извод
2.2.3. Видове
2.2.3.1. Според връзката със съдебно производство: съдебни или извънсъдебни
2.2.3.1.1. Видове съдебни документи
2.2.3.1.2. Видове извънсъдебни документи
2.2.3.2. Според езика, на който са съставени
2.2.3.3. Според съотношението между връчваните документи
2.2.3.4. Междинен извод
2.3. Граждански и търговски дела
2.3.1. Използвани термини
2.3.2. Понятие за граждански или търговски дела
2.3.2.1. България
2.3.2.2. Други държави
2.3.2.3. Право на ЕС
2.3.2.4. Международни конвенции
2.3.3. Междинен извод
2.4. Чужбина или кога трябва да се връчва в чужбина?
2.4.1. Национална уредба – ГПК и КМЧП
2.4.1.1. ГПК
2.4.1.2. КМЧП
2.4.2. Право на ЕС
2.4.2.1. Уредба в Регламент (ЕО) № 1393/2007
2.4.2.2. Практика на Съда на ЕС
2.4.2.3. Уредба в Регламент (ЕС) 2020/1784
2.4.2.4. Практика на ВКС
2.4.3. Хагска конвенция
2.4.4. Договори за правна помощ
2.4.5. Междинен извод
2.5. Известен адрес в чужбина
2.5.1. Национална правна уредба – ГПК и КМЧП
2.5.2. Регламент
2.5.3. Хагска конвенция
2.5.4. Договори за правна помощ
2.5.5. Междинен извод
3. Връчване в чужбина и правото на справедлив съдебен процес
3.1. Достъп до съд
3.1.1. Достъп до съд по ЕКПЧ
3.1.2. Достъп до съд според Съда на ЕС
3.2. Право на защита
3.2.1. Право на справедливо изслушване според ЕСПЧ
3.2.2. Право на справедливо изслушване според Съда на ЕС
3.3. Право на ефективно връчване
3.3.1. Стандарти относно връчването съгласно ЕКПЧ
3.3.2. Стандарти относно връчването съгласно правото на ЕС
3.4. Междинен извод
ІІ. Връчване между държави – членки на ЕС, съгласно Регламента за връчване
1. Въведение
1.1. Съотношение с други източници
1.2. Еволюция на уредбата на трансграничното връчване в ЕС
1.3. Действие по време, материя, лица и пространство
1.4. Децентрализация, либерализация и цифровизация
1.5. Формуляри при трансгранично връчване
2. Помощ при търсене на неизвестен адрес – чл. 7
3. Език и превод на връчваните документи
3.1. Необходимост от превод
3.2. Право на отказ от приемане на документ на основание на език – чл. 12
3.2.1. Получаването на кои документи може да се откаже?
3.2.2. Кои езици не може да бъдат отказани?
3.2.3. Изисквания към превода
3.2.4. Информиране на адресата за правото му на отказ
3.3. Упражняване на правото на отказ от приемане на документ – чл. 12, пар. 3 и 4
3.3.1. Срок
3.3.2. Форма и адресат на отказа
3.3.3. Последици от упражнено право на отказ
3.4. Практика на българските съдилища относно езика на връчваните документи
4. Дата на връчване – чл. 13
5. Удостоверяване на връчване или невръчване – чл. 14
6. Разноски по връчването – чл. 15
7. Начини на връчване на съдебни и извънсъдебни документи
7.1. Връчване чрез предаващ и получаващ орган – чл. 8, чл. 10 и чл. 11
7.1.1. Предаващ и получаващ орган
7.1.2. Процедура по предаване
7.1.3. Процедура при получаване
7.1.4. Връчване в държавата адресат
7.1.5. Българска съдебна практика
7.2. Връчване чрез дипломатически или консулски представител – чл. 17
7.3. Връчване чрез пощенски услуги
7.3.1. Еволюция на уредбата
7.3.2. Обхват на уредбата
7.3.3. Елементи на уредбата
7.3.4. Българска съдебна практика
7.4. Връчване по електронен път
7.4.1. Общи параметри на връчванията по електронен път
7.4.2. Връчване чрез квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща
7.4.3. Връчване чрез електронна поща до конкретен електронен адрес
7.4.4. Връчване чрез европейската точка за електронен достъп
7.4.5. Дата на връчването, осъществено по електронен път
7.4.6. България
7.5. Пряко връчване
8. Неявяване на ответник – чл. 22
8.1. Общи предпоставки за спиране на съдопроизводствените действия и възстановяване на срок за обжалване
8.1.1. Документ за образуване на производството или друг равностоен документ
8.1.2. Необходимост от предаване в друга държава членка
8.1.3. Неявяване на ответника
8.2. Непостановяване на съдебно решение – чл. 22, пар. 1, пар. 2 и пар. 3
8.2.1. Предпоставки за прилагане на чл. 22, пар. 1–3
8.2.2. Преодоляване на забраната за непостановяване на решение – чл. 22, пар. 2
8.2.3. Съотношение с основания за спирането на производството в други регламенти
8.3. Освобождаване от последиците от изтичане на срока за обжалване на решението
8.3.1. Предпоставки за прилагане на чл. 22, пар. 4 от Регламента за връчване
8.3.2. Съотношение със сходни национални институти
8.3.3. Съотношение с основанието за отказ от признаване и допускане до изпълнение поради нарушено право на защита на ответника
8.3.4. Българска правна уредба и съдебна практика
ІІІ. Връчване в чужбина съгласно международни конвенции
1. Връчване съгласно Хагската конвенция за връчване
1.1. Въведение
1.2. Език и превод на връчваните документи
1.3. Дата на връчване
1.4. Удостоверение за връчване – чл. 6
1.5. Разноски за връчване – чл. 12
1.6. Отказ от изпълнение – чл. 13
1.7. Начини на връчване на съдебни и извънсъдебни документи
1.7.1. Връчване чрез централен орган – чл. 3 и сл.
1.7.1.1. Процедура по предаване на молби за връчване чрез централен орган
1.7.1.2. Скорост на изпълнение на молбите за връчване
1.7.1.3. Начини на изпълнение на молбите за връчване от централния орган
1.7.2. Връчване чрез дипломатически или консулски представители – чл. 8 и чл. 9
1.7.3. Връчване по пощата и пряко връчване – чл. 10
1.7.3.1. Връчване по пощата – чл. 10, б. „а“ от Хагската конвенция
1.7.3.2. Пряко връчване от съдебни органи и други компетентни лица – чл. 10, б. „b“ от Хагската конвенция
1.7.3.3. Пряко връчване по искане на страна – чл. 10, б. „с“ от Хагската конвенция
1.7.4. Други начини на предаване съгласно друг международен договор – чл. 11 от Хагската конвенция
1.7.5. Други начини за предаване, позволени от вътрешното право на държавата адресат – чл. 19 от Хагската конвенция
1.8. Неявяване на ответника – чл. 15 и чл. 16
1.8.1. Непостановяване на съдебно решение – чл. 15
1.8.2. Освобождаване от последиците от изтичане на срока за обжалване – чл. 16
1.8.3. Българска съдебна практика
2. Връчване съгласно договори за правна помощ
2.1. Въведение
2.2. Предоставяне на помощ за търсене на неизвестен адрес
2.3. Език и превод на връчваните документи
2.4. Дата на връчване
2.5. Потвърждение за връчване
2.6. Разноски
2.7. Липса на нарочно основание за отказ от изпълнение на молбата
2.8. Начини на връчване
2.9. Липса на правила при неявяване на ответник
3. Връчване между държави, с които липсва международен договор относно връчването
Заключение
Библиография
Проучвания и наръчници
Решения и становища на Съда на ЕС
Решения на Европейския съд по правата на човека
Актове на българските съдилища
