Глава І
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО ПРИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

1. Местонастъпване на преките вреди – lex loci damni

1.1. Правна уредба на lex loci delicti

1.2. Аргументи „за“ и „против“ прилагането на lex loci delicti

1.2.1. Аргументи „за“

1.2.1.1. От гледна точна на страните

1.2.1.2. От гледна точка на сезирания съд

1.2.1.3. От гледна точка на държавата по местоизвършване на непозволеното увреждане

1.2.2. Аргументи „против“

1.3. Тълкуване на locus delicti като locus damni

1.3.1. Причина за съобразяване на locus damni

1.3.2. Тълкуване на местонастъпването на непосредствените вреди като мястото на уврежданe на правно защитеното благо

1.3.3. Вреди, които има опасност да настъпят

2. Общо обичайно местопребиваване – lex communis habitationis

2.1. Правна уредба на lex communis personalis

2.2. Аргументи „за“ и „против“ прилагането на lex communis personalis

2.2.1. Аргументи „за“

2.2.1.1. От гледна точка на страните

2.2.1.2. От гледна точка на държавата, която е обща за страните

2.2.1.3. От гледна точка на сезирания съд

2.2.2. Аргументи „против“

2.2.2.1. Предпочитане на lex loci delicti

2.2.2.2. Достигане до разделен статут

2.2.2.3. Формален критерий

2.3. Тълкуване на locus communis personalis като locus communis habitationis

2.3.1. Причина за съобразяване на lex communis habitationis

2.3.2. Понятие за обичайно местопребиваване

2.3.2.1. Обичайно местопребиваване на физически лица

2.3.2.2. Обичайно местопребиваване/място на дейност на юридически лица, неперсонифицирани образувания, клонове, представителства и подразделения

2.3.3. Момент, към който се преценява наличието на locus communis habitationis

3. Явно по-тясна връзка – lex proximа

3.1. Правна уредба според Регламент „Рим II“ – чл. 4, пар. 3, и КМЧП – чл. 105, ал. 3

3.2. Теоретична основа и начини на възприемане в различните системи на lex proxima

3.2.1. Теоретична основа

3.2.2. Начини на възприемане на lex proxima в различните системи

3.2.2.1. Като основно правило

3.2.2.2. Като коригираща клауза

3.3. Аргументи „за“ и „против“ прилагането на lex proxima

3.3.1. Аргументи „за“

3.3.2. Аргументи „против“

3.4. Начин на прилагане на lex proxima

3.4.1. Прилагане по изключение

3.4.2. Служебно прилагане

3.5. Хипотези на явно или значително по-тясна връзка

3.5.1. Предходно отношение между страните – акцесорно привързване

3.5.1.1. Причини за съобразяването на предходното отношение между страните

3.5.1.2. Източник на предходното отношение

3.5.1.2.1. Отношение, възникнало въз основа на договор

3.5.1.2.2. Отношение, възникнало въз основа на закон

3.5.1.3. Връзка между предходното отношение и непозволеното увреждане

3.5.2. Други случаи на значително по-тясна връзка

4. Автономия на волята

4.1. Правна уредба

4.1.1. Правна уредба според Регламент „Рим II“

4.1.2. Правна уредба според КМЧП

4.2. Предпоставки за валиден избор на приложимо право при непозволено увреждане

4.2.1. Наличие на деликтно отношение с международен елемент

4.2.2. Форма на съгласието за избор на приложимо право

4.2.3. Момент на постигане на съгласие за избор на приложимо право

4.2.3.1. Момент на избор на приложимо право според Регламент „Рим II“

4.2.3.2. Момент на избор на приложимо право според КМЧП

4.2.4. Предмет на избор

4.2.5. Сключване и действителност на споразумението за избор на приложимо право

4.3. Граници на автономията на волята

4.3.1. Запазване на lex loci protectionis и lex loci competitionis

4.3.2. Ненакърнимост на правата на трети лица

4.3.2.1. Кръг на третите лица

4.3.2.2. Ефект от ненакърнимостта на правата на третите лица

4.3.3. Защита на по-слабата страна

4.4. Последици от упражнена автономия на волята

Глава II
СПЕЦИАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО ПРИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

1. Отговорност за вреди от стоки

1.1. Правна уредба

1.2. Квалификация на вида на отговорността и предпоставките за прилагането на чл. 5 от Регламент „Рим II“

1.2.1. Квалификация на вида на отговорността по чл. 5 от Регламент „Рим II“

1.2.2. Предпоставки за прилагане на чл. 5 от Регламент „Рим II“

1.2.2.1. Квалификация на понятието „стока“

1.2.2.2. Квалификация на понятието „вреди от стоки“

1.3. Страни по деликтното отношение

1.3.1. Делинквент

1.3.2. Увреден

1.4. Критерии за определяне на приложимото право

1.4.1. Специални критерии

1.4.1.1. Предпоставки за прилагане на специалните критерии

1.4.1.1.1. Изискване за въвеждане на стоката на пазара

1.4.1.1.2. Изискване за предвидимост на въвеждането на пазара

1.4.1.2. Специални критерии при разумно предвидено въвеждане на пазара

1.4.1.2.1. Обичайно местопребиваване на увреденото лице

1.4.1.2.2. Място на придобиване на стоката

1.4.1.2.3. Място на настъпване на вредата

1.4.1.3. Специален критерий при липса на разумно предвиждане за въвеждане на пазара

1.4.2. Общи критерии

1.4.2.1. Избрано от страните право

1.4.2.2. Общо обичайно местопребиваване

1.4.2.3. Явно по-тясна връзка

1.4.2.3.1. Предходно отношение между страните – акцесорно привързване

1.4.2.3.2. Други случаи на явно по-тясна връзка

2. Нелоялна конкуренция и ограничаване на конкуренцията

2.1. Правна уредба

2.2. Квалификация на вида на отговорността по чл. 6 от Регламент „Рим II“

2.2.1. Нелоялна конкуренция

2.2.2. Ограничаване на конкуренцията

2.3. Критерии за определяне на приложимото право

2.3.1. Специален критерий за определяне на приложимото право при нелоялна конкуренция

2.3.2. Специални критерии за определяне на приложимото право при действия, ограничаващи свободната конкуренция

2.3.2.1. Мястото на увредения пазар

2.3.2.2. Правото на сезирания съд

2.3.3. Общи критерии за определяне на приложимото право при нелоялна конкуренция

2.3.3.1. Място на настъпване на вредата

2.3.3.2. Общо обичайно местопребиваване

2.3.3.3. Явно по-тясна връзка

3. Увреждане на околната среда

3.1. Правна уредба

3.1.1. Пряка уредба

3.1.2. Стълкновителна уредба

3.2. Квалификация на вида на отговорността по чл. 7 на Регламент „Рим II“ и случаи на прилагане

3.2.1. Квалификация на вида на отговорността по чл. 7 от Регламент „Рим II“

3.2.2. Случаи на прилагане на чл. 7 от Регламент „Рим II“ – увреждане на околната среда

3.3. Критерии за определяне на приложимото право

3.3.1. Местонастъпване на вредата

3.3.2. Местоизвършване на неправомерното деяние

3.3.3. Избраното от страните право

4. Нарушаване на права върху обекти на интелектуалната собственост

4.1. Правна уредба

4.1.1. Пряка уредба – международни конвенции

4.1.2. Стълкновителна уредба – чл. 8 от Регламент „Рим II“

4.2. Начин на определяне на приложимото право при нарушаване на права върху обекти на интелектуалната собственост

4.2.1. Пряка уредба според международните конвенции

4.2.2. Стълкновителна уредба според чл. 8 на Регламент „Рим II“

4.2.2.1. Квалификация на вида на отговорността по чл. 8 от Регламент „Рим II“

4.2.2.2. Нарушаване на права върху обекти на интелектуалната собственост

4.2.2.3. Критерии за определяне на приложимото право

4.2.2.3.1. Lex loci protectionis

4.2.2.3.2. Lex loci actus

5. Отговорност за действия при колективен трудов спор

5.1. Правна уредба

5.1.1. Практика на СЕС по прилагане на чл. 5, т. 3 от Регламент „Брюксел I“

5.1.2. Правна уредба съгласно чл. 9 от Регламент „Рим II“

5.2. Квалификация на вида отговорност по чл. 9 от Регламент „Рим II“

5.2.1. Характер на отговорността за вреди от действия при колективен трудов спор

5.2.2. Квалификация на понятието „работник/работодател“ и „организации, представляващи техните професионални интереси“

5.2.3. Квалификация на понятието „действия при колективни трудови спорове“

5.2.4. Квалификация на понятието „вреди, които могат да бъдат причинени от предстоящи или извършени действия“

5.3. Критерии за определяне на приложимото право

5.3.1. Автономия на волята

5.3.2. Общо обичайно местопребиваване

5.3.3. Местоизвършване на неправомерното действие (lex loci actus)

6. Нарушаване на права, свързани с личността, чрез средствата за масово осведомяване

6.1. Правна уредба

6.2. Квалификация на вида на отговорността по чл. 108 от Кодекса на международното частно право и предпоставки за прилагането му

6.2.1. Права, свързани с личността

6.2.2. Средства за масово осведомяване и други информационни средства

6.2.3. Лични права, нарушени от средства за масово осведомяване или други информационни средства

6.3. Критерии за определяне на приложимото право

6.3.1. Задължения, произтичащи от нарушаване на права, свързани с личността и със закрилата на лични данни

6.3.1.1. Locus habitationis на увредения

6.3.1.2. Locus damni

6.3.1.3. Locus habitationis на делинквента

6.3.1.4. Общи критерии за определяне на приложимото право

6.3.2. Право на опровержение

7. Специални критерии за морски и въздушни деликти?

7.1. Националност на кораб/въздухоплавателно средство

7.2. Законът на съда

ГЛАВА III
ПРЕДМЕТЕН ОБХВАТ И МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ НА СТЪЛКНОВИТЕЛНИТЕ НОРМИ ПРИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

1. Предметен обхват на стълкновителните норми при непозволено увреждане

1.1. Страни по деликтното отношение

1.1.1 Делинквент

1.1.1.1 Деликтоспособност

1.1.1.2 Отговорност за собствени действия

1.1.1.3. Отговорност за чужди действия

1.1.2. Увреден

1.1.2.1. Непосредствено увредено лице

1.1.2.2. Косвено увредено лице

1.1.3. Наследимост и прехвърлимост на деликтния иск

1.1.3.1. Наследимост

1.1.3.2. Прехвърлимост

1.2. Предпоставки за възникване на деликтната отговорност

1.2.1. Противоправност

1.2.2. Вина

1.2.3. Вреда

1.2.4. Причинна връзка

1.3. Обезщетяване, предотвратяване и ограничаване на вредите

1.4. Погасяване, ограничаване и изключване на отговорността за непозволено увреждане

1.4.1. Погасяване на деликтно задължение

1.4.1.1. Изпълнение

1.4.1.2. Прихващане

1.4.1.3. Опрощаване и спогодба

1.4.1.4. Давност и преклузивни срокове

1.4.2. Ограничаване и изключване на отговорността за непозволено увреждане

1.4.2.1. Общи основания

1.4.2.2. Договор за изключване/ограничаване на отговорността

1.5. Доказателствена тежест и законови презумпции

2. Въпроси извън предметния обхват на стълкновителните норми при непозволено увреждане, но във връзка с него

2.1. Относителни изключения от деликтния статут

2.1.1. Доказателствени средства – чл. 22, пар. 2 от Регламент „Рим II“

2.1.2. Разпоредби за сигурност и правила за поведение – чл. 17 от Регламент „Рим II“ и чл. 115 от Кодекса на международното частно право

2.1.2.1. Предпоставка за прилагане

2.1.2.2. Същност на разпоредбите за сигурност и правила за поведение

2.1.2.3. Съотношение между разпоредбите за сигурност и правилата за поведение и деликтния статут

2.1.3. Допустимост на иска срещу застрахователя на делинквента – чл. 18 от Регламент „Рим II“ и чл. 116 КМЧП

2.2. Абсолютни изключения от деликтния статут

2.2.1. Допустимост и обем на суброгацията

2.2.2. Отговорност на държавата за действия и бездействия при упражняването на държавната власт

2.2.2.1. Приложимо право и компетентност за непозволено увреждане при jure imperii

2.2.2.2. Приложимо право и компетентност за непозволено увреждане при jure gestionis

2.2.3. Държавата като ищец

3. Механизъм на действие на стълкновителните норми при непозволено увреждане

3.1. Квалификация

3.1.1. Характер и предмет на квалификацията

3.1.2. Квалификация в случаите на непозволено увреждане

3.1.2.1. Автономна квалификация – основен принцип на Регламент „Рим II“

3.1.2.2. Квалификацията според lex fori по КМЧП

3.1.2.3. Квалификация според lex causae по КМЧП

3.2. Препращане

3.2.1. Правна уредба

3.2.2. Причини за изключване на препращането при непозволено увреждане

3.2.2.1. Положителни аргументи

3.2.2.2. Отрицателни аргументи

3.2.2.3. Аргументи с оглед отделните видове критерии

3.3. Обществен ред

3.3.1. Правна уредба

3.3.2. Историческо развитие

3.3.3. Случаи на практическо прилагане на клаузата за обществен ред при непозволеното увреждане

3.3.3.1. Преследване на цели, различни от обезщетяването

3.3.3.2. Продължителност на давностния срок и непогасяемост по давност

3.3.3.3. Нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи