Книгата интерпретира глобалната демократична промяна (на замяна на тоталитарните режими в съвременния свят) и нейните специфични проекции в Източна Европа. Централно място за анализа има тезата, че в съвременните процеси на глобална промяна ролята на обществените елити и лидерството не само нарастват, но и качествено се променят: те са призвани не просто да осъществяват властта, но и да планират и управляват системните трансформации. Авторът проблематизира различните научни предпоставки на т.нар. транзитология като унифициращ обяснителен подход към страни в преход от различен тип (от тоталитарни, авторитарни, военни и др. режими към демокрация). Обсъждат се различните теоретични направления, които разработват проблемите на елитите в обществото. Изтъква се необходимостта от съществуването на надеждни политически елити, способни да интегрират гражданските интереси и да предлагат ефективни алтернативи на недемократичните центрове на власт. Тези процеси сa разгледани като ключова предпоставка за успешно завършване на процесите на демократизация в посткомунистическите страни. Изследват се отношенията на елитите с „наследството на миналото“, техните стратегии за реформи в посткомунистическите страни, механизмите им за селекция на лидери. Специално внимание се отделя на тезата за дефицит на автентични лидери в посткомунистическото пространство, както и на необходимите за наличието на ефективни, обединяващи лидери, качества. Вместо заключение са предложени „няколко извода и коментара за българския преход“ в контекста на авторовите общотеоретични и методологически предпоставки.