„Темата за правната действителност и правният  ред е важна поради няколко причини.

Първо: Да преодолее старото диалектико-материалистическо разбиране за правната действителност като част от материалната действителност. Това води до принизяване на правото и свеждането му до явление, което върви след събитията. Същото се отнася и до понятието "правен ред", което масово се свързва с обществен ред, социален ред, държавен ред, използват се стари понятия и стари разбирания, несъвместими с европеизма и западната политическа и правна култура. В този смисъл книгата се прави опит да се докаже, че правният ред е самостоятелно, различно понятие от други социални понятия, а също така да се утвърди значението на този ред като основа на демокрацията.

Второ: Да се дадат ясни и точни дефиниции както на тези понятия, така и на други, широко използвани от теорията на правото и философията на правото.

Трето: Да се направи опит за реабилитация на нормативизма, който дълго време бе считан за "вреден", "буржуазен", "упадъчен", "антимарксистки" и "погрешен" в българската правна доктрина, а учението на Ханс Келзен и неговите последователи бе анатемосано от адептите на марксизма-ленинизма в правото.“