Институционната и пандектната система на гражданското право в техния правноисторически контекст
Екатерина Матеева
Резюме: В студията се прави един първи в гражданскоправната ни доктрина опит за по-детайлен теоретичен анализ на развитието на институционната и пандектната система на гражданското право в техния правноисторически контекст. Целта е да се разкрие какви правноисторически фактори и догматични влияния предизвикват оформянето на пандектната система на гражданското право при наличие на една вече утвърдена и с многовековни традиции институционна система; от какво са обусловени особеностите на пандектната система и отликите ѝ от институционната система и на кои разграничителни критерии при съпоставката между тях следва да се отдаде решаващо значение. Очертани са основните насоки, в които се проявяват теоретичното и практическото значение на изследване от този вид. Привеждат се научни аргументи в подкрепа на разбирането, че независимо от съществуващите помежду им структурни различия и особености при групирането и подредбата на материята по дялове и институти, институционната и пандектната система на гражданското право не следва да бъдат противопоставяни като правнологически антиподи, тъй като са преплетени една с друга в смисъл, че пандектната система заедно с просъществувалата векове преди нея институционна система имат в крайна сметка общи корени в дидактичната система на Гай. Като основа за открояване на сходствата и различията между тези две системи на гражданското право се взема развитието на схващанията относно съдържанието и обхвата на родовото понятие res и тяхното изменение през столетията. Главното съображение за този подход е свързано с ролята на понятието res като основен структуроопределящ елемент на античната институционна система, промените в която отразяват изменящите се разбирания за неговия обхват, съдържание и системообразуващи функции в процеса на развитие на гражданското право в континентална Европа през вековете. Специално е откроен решаващият принос на Школата на естественото право и на Историческата школа на правото за оформянето на модерната пандектна система и нейното разпространение. Обсъден е и дебатът относно критериите, с оглед на които е построена „архитектурата“ на пандектната система на гражданското право, и по-специално критиката, че групирането и подреждането на гражданскоправната материя в тези пет дяла не са подчинени на единни в правнологическо отношение структурни принципи.
Ключови думи: институционна система на гражданското право, пандектна система на гражданското право, Институции на Гай, Corpus Iuris Civilis, res, iura in rem, iura ad rem, Школа на естественото право, Историческа школа на правото, обща част на гражданското право, вещно право, облигационно право, семейно право, наследствено право.

The institutional and pandect systems of civil law in their historical and legal context
Ekaterina Mateeva
Summary: The present research article explores the Institutional and Pandect systems of civil law in their historical and legal context. Not only it provides thorough analysis of their origin and subsequent development with an emphasis upon any differences between them, but also points out the reasons for the aforementioned established differences. Arguments are presented in support of the view that both systems are closely interrelated. Regardless of any structural differences and peculiarities existing between them in the grouping and arrangement of the civil-law matter by sections and institutes, the Institutional and the Pandect systems of civil law should not be regarded as legal antipodes. On the contrary, it is argued that they are intertwined with one another so that the Pandect system, together with the Institutional system that predates it with centuries, ultimately share common roots in the didactic system of Gaius. The genesis of the Pandect systems of civil law reveals that it absorbed different legal traditions. While the separation of obligations and property goes back to the Roman-law distinction between real rights and obligations (iura in rem and iura ad rem), the treatment of family law and the law of succession as separate units within the Pandect system owes its origin to the influence of the School of Modern natural law, followed by the Historical school of Law. Until then, family law and the law of succession had been already present, as subordinate units, within the broad meaning accorded to the notion of res under the Gaius and Justinianʼs Institutes. The concept of res, in that context, was a wide one, whereby it not only included res corporales, i.e. property law in its strict sense of right of ownership, but also res incorporales, i.e. iura in re aliena, law of succession and law of obligations (i.e. all property rights in the system of patrimonial law). Over time the division of res into res corporales and res incorporales became less significant and the concept of res lost that structure-defining and system-shaping role that it enjoyed for the ancient Institutional system. At the turn of the 19th century the pandectist textbooks dealt with the concept of res in its narrow sense, referring to a specific, tangible object, whereas the meaning of the notion of res incorporales has been reduced to intangible property rights. The article also takes a critical stance upon the main objection held against the Pandect system – that its internal structure lacks a uniform underlying systematic principle: while the distinction between the law of obligations and the law of property is based on the different legal effects of their respective rules (relative rights, i.e. rights enforceable inter partes ↔ absolute rights, i.e. rights enforceable against everyone), the rules that can be found in family law and the law of succession refer to specific areas of social reality, regardless of their legal effects.
Key words: Institutional system of civil law, Pandect system of civil law, Gaiusʼ Institutes, Corpus Iuris Civilis, res, iura in rem, iura ad rem, School of Modern Natural Law, Historical school of Law, general part of civil law, property law, law of obligations, family law, law of succession.

Правото на собственост на общината върху земеделски земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Златимир Орсов
Резюме: Член 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) урежда първично придобивно основание в полза на общината относно намиращите се на нейната територия земеделски земи, които преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) или държавни земеделски стопанства (ДЗС) в населеното място са били собственост на физически или юридически лица, различни от община, но за които до 5 август 1992 г. не е подадено заявление за възстановяване на правото на собственост по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и до 13 май 2007 г. не е предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Общината придобива правото на собственост върху тези земеделски земи от по-късната от датите на влизане в сила на плана за земеразделяне и на влизане в сила на акта за одобряване на картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. При разпореждането с тях общината трябва да удовлетвори най-напред определени със закон нужди и едва след това е свободна да упражнява правото си на собственост върху тях в границите по чл. 140 от Конституцията.
Ключови думи: земеделски земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; фактически състав на придобивното основание; ограничения на правото на собственост на общината.

Municipal ownership rights over agricultural land under article 19 of the Agricultural land ownership and use act
Zlatimir Orsov
Summary: 
Article 19 of the Agricultural Land Ownership and Use Act (ALOUA) establishes an original title of acquisition in favor of the municipality regarding agricultural lands located within its territory. This applies to lands which, prior to the formation of Labor Cooperative Farms (TKZS) or State Agricultural Farms (DZS) in a given settlement, were owned by natural persons or legal entities other than the municipality, provided that no application for the restoration of ownership rights under Art. 11, para. 1 of ALOUA was filed by August 5, 1992, and no claim under Art. 11, para. 2 of ALOUA was brought by May 13, 2007.
The municipality acquires the right of ownership over these agricultural lands as of the later of the following dates: the entry into force of the land redistribution plan, or the entry into force of the act approving the map of existing and restorable old physical boundaries. In disposing of such lands, the municipality must first satisfy specific needs prescribed by law; only thereafter is it free to exercise its right of ownership within the limits set forth in Article 140 of the Constitution.
Key words: agricultural land under Art. 19 ALOUA; elements of the acquisition title; restrictions on municipal ownership rights.

Разширена и гражданска конфискация в практиката на ЕСПЧ и СЕС
Йонко Грозев
Резюме: Настоящата статия представлява преглед на гаранциите за защита на правото на собственост и справедлив процес в производствата по конфискация на имущество в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на Европейския съюз (СЕС), както и приложимите директиви на Европейския съюз (ЕС). Някои аспекти от действащото българско законодателство за гражданската конфискация влизат в противоречие както с практиката на ЕСПЧ по защита на правото на собственост, така и с новоприетата в рамките на ЕС Директива (ЕС) 2024/1260. Това налага националните съдилища да прилагат националното законодателство за гражданската конфискация, въвеждайки допълнителни изисквания, с които да гарантират съобразяването на постановените от тях решения за конфискация с правото на собственост и избягването на конфликт с европейското право.
Ключови думи: право на собственост; справедлив процес; наказателен или граждански характер на съдебното производство; легитимна цел на конфискацията; индивидуална преценка за пропорционалност на конфискацията на „незаконно“ имущество; задължение за установяване на противозаконното поведение и връзката му с конфискуваното имущество; гражданска конфискация съгласно Директива (ЕС) 2024/1260.

Extended and civil confiscation in the case-law of the ECtHR and the CJEU
Yonko Grozev
Summary: This article provides an overview of the caselaw of the European Court of Human Rights and the Court of Justice of the European Union on confiscation of property in criminal and civil proceedings, the requisite procedural and substantive guarantees for the right to property and the right to fair trial and the applicable EU Directives. Some aspects of the current Bulgarian legislation on civil confiscation are in conflict with the principles developed by the ECtHR on property rights and the newly adopted EU Directive (EU) 2024/1260. Thus, national courts will have to apply national legislation on civil forfeiture by introducing additional legal requirements to ensure that their forfeiture decisions respect property rights and do not come in conflict with European law.
Key words: right to property; fair trial; criminal or civil nature of the proceedings; legitimate aim of confiscation; individual assessment of the proportionality of the confiscation of „illegal“ property; obligation to establish unlawful conduct and its connection with the confiscated property; civil confiscation under Directive (EU) 2024/1260.
 

Еднолично възмездно неформално разпореждане с движими вещи – съпружеска имуществена общност: правна характеристика и значение като придобивен способ
Любослав Хинов
Резюме: Статията проследява правната уредба и историческото развитие на едноличното разпореждане с движима вещ, придобита в режим на съпружеска имуществена общност, като поставя акцент върху фактическия състав на института, ролята на добросъвестността на третото лице и съотношението между различните доктринални виждания. В първата част се разглеждат нормативната рамка и последиците от липсата на съвместно участие на съпрузите, във втората – историческите предпоставки и сравнителноправните паралели, а в третата – същността на разпореждането като придобивно основание. На тази основа се защитава разбирането, че това разпореждане представлява оригинерен способ за придобиване на вещни права, който осигурява баланс между интересите на добросъвестния приобретател и на съпруга несобственик и гарантира стабилността на гражданския оборот.
Ключови думи: съпружеска имуществена общност, еднолично разпореждане, добросъвестност, оригинерно придобиване

The unilateral onerous informal disposal of movables in the matrimonial property regime: legal nature and role as a means of acquisition of property rights
Lyuboslav Hinov
Summary: The article outlines the legal framework and historical development of unilateral disposal of movable property acquired under the marital community property regime, focusing on the facts, which produces the consequenses of the institute, the role of the acquirer’s good faith, and the opposing doctrinal views. The first part examines the statutory regulation and the consequences of the absence of joint spousal consent, the second part provides historical context and comparative perspectives, and the third part addresses the legal nature of disposal as a mode of acquisition. Based on this structure, the paper supports the view that unilateral disposal constitutes an original mode of acquisition of property rights, balancing the interests of the bona fide acquirer and the non-participating spouse, while ensuring stability of civil turnover.
Key words: marital community property, unilateral disposal, good faith, original acquisition

От правен хаос към правов ред: регулаторни инициативи относно криптоактивите в Европейския съюз и тяхното отражение в Република България – втора част
Валери Стоянов
Резюме: Настоящото изследване, състоящо се от две части, цели да разсее съмненията и да покаже, че криптоактивите са регулирани в Европейския съюз (ЕС), включително и в Република България като държава членка. За целта са разгледани ключови законодателни инициативи в ЕС, насочени към системно значимите дейности, услуги и субекти в криптоекосистемата. Разгледаният правен режим на криптоактивите поставя ЕС в позицията на световен претендент относно въвеждането на комплексна правна рамка за криптоактиви, която е съгласувана с глобалните стандарти и добри практики.
Ключови думи: криптоактиви, регулиране, надзор, DLTR, MiCAR, CRR, AML/CFT, DORA, DAC.

From law chaos to legal order: regulatory initiatives on crypto assets in the European Union and their impact on the Republic of Bulgaria – second part
Valeri Stoyanov
Summary: This two-part study aims to dispel doubts and demonstrate that crypto assets are regulated in the EU, including in the Republic of Bulgaria as a Member State. To this end, it examines key EU legislative initiatives addressing systemically important activities, services, and entities in the crypto ecosystem. The legal regime for crypto assets under review places the EU in the position of a global leader for the introduction of a comprehensive legal framework for crypto assets that is consistent with global standards and best practices.
Key words: crypto assets, regulation, supervision, DLTR, MiCAR, CRR, AML/CFT, DORA, DAC.

The criminal disclosure of information constituting a state secret or of foreign classified information under article 357 of the Criminal code – first part
Yordan Milev
Summary: The present study analyzes the legal norms under art. 357, paragraph 1, paragraph 2 and paragraph 3 of the Criminal code, which regulate the criminal disclosure of information constituting a state secret or foreign classified information obtained under an international treaty to which the Republic of Bulgaria is a party. All the signs of this crime have been critically examined.
The main goal of the study is to contribute to the correct interpretation and lawful application of the norms under 357, paragraph 1, paragraph 2 and paragraph 3. A comparative analysis of this crime with the crime of „espionage“ under art. 104 of the Criminal Code has been carried out.
Key words: classified information, the criminal disclosure of the classified information, national security, espionage.

За престъплението по чл. 255 от Наказателния кодекс
Иво Йочев
Резюме: Статията изследва състава на престъплението по чл. 255 от Наказателния кодекс (НК) – избягване на установяването или плащането на данъчни задължения, като централна фигура сред същинските данъчни престъпления. Авторът обосновава, че съставът е „прост“, а двата престъпни резултата са в отношение на алтернативност и дори ексклузивност. Поради това не може да се възприеме конструкция на съставно/двуактно престъпление. В ал. 1, т. 1–7 са очертани способи за изпълнение, а не самостоятелни актове; тяхното натрупване влияе на индивидуализацията на наказанието. Специално се аргументира, че т. 6 (съставяне/използване на документ с невярно съдържание) може в тесни хипотези да служи и за избягване на плащането (например при отсрочване/спиране на изпълнението без лихви), докато т. 7 (приспадане на неследващ се данъчен кредит) по своята юридическа природа е елемент от установяването и представлява специален случай на т. 2. Допълнително се обсъждат обектът на защита и терминологичните несъответствия между „данъци“ и „данъчни задължения“, праговете за „големи“ и „особено големи размери“, квалифициращите признаци по ал. 2 и 3, както и поощрителната норма на ал. 4. От субективна страна престъплението се характеризира с умисъл, а кръгът от възможни субекти е широк и се определя от функционалната роля в данъчния процес.
Ключови думи: данъчни престъпления; чл. 255 НК; избягване на установяването; избягване на плащането; способи по т. 1–7; неследващ се данъчен кредит; документни престъпления; големи и особено големи размери; квалифициран състав; субективна страна (умисъл).

On the offence under Article 255 of the Criminal Code
Ivo Yochev
Summary: The article examines the offence under Article 255 of the Bulgarian Criminal Code – evasion of the establishment or payment of tax liabilities – as the core genuine tax crime in Bulgarian criminal tax law. It argues that the offence is simple: the two harmful results („avoidance of establishment“ and „avoidance of payment“) stand in an alternative, indeed mutually exclusive, relationship; composite or two-act constructions are therefore unwarranted. The seven items in paragraph 1 are presented as modes of commission rather than autonomous acts, with any accumulation relevant only to sentencing individualization. Particular emphasis is placed on item 6 (making/using documents with false content), which, in narrowly defined scenarios, may serve to avoid payment (e. g., deferral or suspension without interest), whereas item 7 (deduction of undue tax credit) pertains to the establishment stage and constitutes a specific manifestation of item 2. The paper further clarifies the protected legal interest, addresses the terminological inconsistency between „taxes“ and „tax liabilities“ and discusses thresholds for „large“ and „particularly large“ amounts, the aggravated form under paragraph 2 and 3, and the incentive clause in paragraph 4. The mental element is intent; the circle of potential perpetrators is broad and functionally determined by their role in tax processes.
Key words: tax offences; Article 255 of the Criminal Code; avoidance of tax assessment; avoidance of tax payment; methods of commission under items 1–7; undue tax credit; document-related offences; large-scale and particularly large-scale amounts; aggravated offence; subjective element (intent).