Книгата изследва процеса на възникване и формиране на наказателното право като един от отраслите на националната правна система след Руско-турската война от 1877-1878 г. Проблематиката на възникването на модерното наказателно право в Княжество България се разглежда исторически във връзка с конкретните материални условия на живот на обществото. Този подход произтича от разбирането, че правото отразява както социалните потребности, така и интересите на формиращата се управляваща политическа класа.
Анализирани са последователно различните източници на наказателно право в периода преди и след приемането на Търновската конституция през 1879 г.
Особено място е отделено на въпросите по изработването, приемането и съдържанието на първия български Наказателен закон от 1896 г., приет от VIII Народното събрание. Негови основни първоизточници са унгарското и руското наказателно законодателство, откъдето са заимствани хуманистичните и демократични принципи на класическата школа на наказателното право. Така българското право се приобщава към западноевропейското от края на XIX в.
Емпиричният корпус на изследването включва малко известни или неизвестни досега документи, съхранявани в Централния държавен исторически архив и Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; стенографски дневници на Народното събрание; публикувани сборници с документи; исторически съчинения; мемоари и други източници.
Трудът е предназначен за всички, които се интерeсуват от проблемите на възникването и утвърждаването на българското наказателно право след възстановяването на Третата българска държава.
