Книгата на един от най-големите български юристи — дописния член на БАН проф. Венелин Ганев, „Законъ соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ е фундаментално научно изследване на най-стария писмен български и славянски правен паметник от епохата на християнството.

Авторът решава по един изключителен и неподражаем начин мащабната задача да разкрие и анализира произхода, съдържанието, правно-историческата същност и обществено-политическото значение на закона за утвърждаването и възхода на българската държава след приемането на християнството.

Въвеждането на християнството в България през 865 г. обективно изисква създаването на ново писано право като регулатор не само на развиващите се феодални отношения, но и на процеса на утвърждаване на християнското учение като официална държавна религия. По този начин ЗСЛ се явява не само извор на средновековното българско право, но и „огледало“, в което се отразяват социалната структура и обществените отношения по онова време. Така се формира триадата писменост—религия—закон. Взети в тяхната взаимна връзка и единство, тези три елемента са здравата основа на българската християнска държава, която ѝ позволява да се превърне в политически, религиозен и културен център на средновековна Източна Европа и на славянския свят. Проф. В. Ганев защитава по убедителен и неоспорим начин българския произход на закона и историческите и културните достижения на българската държава. Характерът на проучвания проблем и начинът, по който той е представен, превръщат книгата в оригинално научно изследване, което разкрива и съхранява част от правната, политическа и културна история на България, откроява комплекса от фактори, позволили на държавата ни да заема своето достойно и водещо място в християнска Европа. Незаслужено забравена, с това издание тя получава своя нов живот, заемайки полагащото ѝ се място в българската култура и книжнина

доц. д.и.н. Евгени Йочев