Работодателите в България все по-често използват работната сила на граждани на трети държави. Режимът на трудовите им правоотношения се урежда от международни актове, правото на ЕС и националното законодателство. Последното урежда основно правила за получаване на разрешение за работа и не отразява спецификите във възникването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения на гражданите на трети държави.
В книгата се анализира действащият режим за предоставяне на разрешения за работа тип „Синя карта на ЕС“, единно разрешение за пребиваване и работа и разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Чрез тях гражданите на трети държави най-често получават достъп до българския трудов пазар. Проследяват се ограниченията в трудовата им дееспособност и режимите на признаване на придобитото от тях в друга държава образование или професионална квалификация. Изложението анализира особеностите в основанието за възникване на трудовите им правоотношения, за което не е достатъчно сключването на трудов договор. Характеризират се отраженията на нормативно установената необходимост от разрешение за работа върху трудовото правоотношение – по-голямата му уязвимост заради него и стабилността на съществени елементи от съдържанието му. Разглеждат се особеностите в уговореното място, длъжност, срок. Проследяват се специфичните задължения на работодателя при изпълнението на трудовите правоотношения, както и особеностите при прекратяването им и прилагането на защитата срещу незаконно уволнение.
Цвета Попова е доктор по трудово право и обществено осигуряване, главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и е ръководител на клиниката „Социални права на хората с увреждания“. Има публикувани десетки статии в реномирани български и международни научни и научнопрактически издания. Консултира организации в нестопанския сектор, работодатели и работници и служители. Участва като експерт в изпълнението на национални и международни проекти.
