Законодателството в областта на публичното право изпълнява определени цели, преди всичко в областта на държавното управление и неговата ефективност. Елемент от въздействието е санкционирането на противоправната дейност на различните правни субекти. ЗАНН има своята роля в този процес – от една страна, той създава кодифицирана основа за осъществяване на административнонаказателната репресия при нарушаване на реда на държавно управление. От друга, неговото санкционно покритие излиза извън това вече отесняло виждане и в редица случаи се разпростира и върху отношения, които не могат да се определят по този начин. В теорията се поставя въпросът за обособяване на кодекс, който би уредил цялостно материята, свързана с административнонаказателната отговорност.
Това става постепенно – в ЗАНН бе създадена и се развива и до ден днешен уредба на особен тип административнонаказателна отговорност, както я определя законът – безвиновна имуществена отговорност за престъпления, които е извършил друг правен субект. Влияние има и изпълнението на ангажиментите на България, с международен и европейски характер.
Така в ЗАНН се появиха чл. 83а и следващите, които уреждат тази материя. На тях и техните изменения през годините и най-вече на промените от 2025 г. е посветен този труд. Тук ще представя развитието на уредбата, измененията в ЗАНН, основните законодателни решения и промените в НПК, които имат отношение към тази уредба.
