Глава първа. Обхват на Кодекса на международното частно право (глава първа) и общи разпоредби (глава четвърта)

1. Предмет и обща характеристика на Кодекса на международното частно право („КМЧП“)

1.1. Предмет на КМЧП

1.2. Обща характеристика на КМЧП

1.3. Частноправно отношение с международен елемент

2. Принцип на най-тясната връзка

3. Съотношение с международни договори, международни актове и други закони

3.1. Международни договори

3.2. Други международни актове в сила за Република България

3.3. Други закони

3.4. Прилагане на международен договор или на друг международен акт

4. Квалификация

4.1. Характеристика на процеса на квалификация като тип дейност. Квалификация lege fori

4.2. Особености, налагащи отчитане на квалификацията lege causae

4.3. Квалификация на привръзките, използвани от стълкновителната норма

4.4. Квалификация на неизвестни на българското право правни понятия и институти – lege causae

4.5. Автономно квалифициране

4.6. Допълнителни елементи при квалификацията по КМЧП

5. Препращане

5.1. Същност на препращането

5.2. Обща характеристика на разрешението на чл. 40 КМЧП

5.3. Изключване на препращането

5.4. Приложимо право при приемане на препращането

5.5. Изключване на препращането в международни конвенции, уеднаквяващи стълкновителни норми

6. Приложимо право на държава с няколко правни системи

6.1. Интертериториално право

6.2. Интерперсонално право

6.3. Приложимо право при липса на критерии за определяне на приложимото право в случаите по чл. 41, ал. 1 и 2 КМЧП

7. Промяна на критерия на привързване

7.1. Темпорално привързване

7.2. Заобикаляне на закона в МЧП

8. Установяване на съдържанието на чуждото право

8.1. Постановка на въпроса. Служебно прилагане на чуждото право

8.2. Способи за установяване съдържанието на чуждото право

8.3. Съдействие на страните

8.4. Предмет на установяване

8.5. Последици от неустановяване на съдържанието на чуждото право

9. Тълкуване и прилагане на чуждото право

9.1. Начин на тълкуване и прилагане на чуждото право

9.2. Контрол върху установяването и прилагането на чуждото право

10. Обществен ред

10.1. Постановка на въпроса

10.2. Съдържание на понятието за обществен ред

10.3. Начин на преценяване на несъвместимостта при прилагане на възражението за обществен ред

10.4. Приложимост на възражението за обществен ред при стълкновителни норми, уеднаквени с международен договор

10.5. Последици от прилагане на възражението за обществен ред

11. Особени повелителни норми

12. Взаимност

Глава втора. Приложимо право към правното положение на физическите лица

1. Общи разпоредби

2. Правоспособност

3. Дееспособност

4. Придобита правоспособност и дееспособност

5. Търговска дееспособност

6. Име

7. Ограничаване и лишаване от дееспособност

8. Обявяване на безвестно отсъствие и смърт

Глава трета. Приложимо право към правното положение на юридическите лица, неперсонифицираните образувания и държавата

1. Правно положение на юридическите лица

1.1. Стълкновителни критерии

1.2. Стълкновителна уредба на клона на юридическо лице

2. Правно положение на неперсонифицираните образувания

3. Обхват на lexso cietatis

4. Преместване на седалище и преобразуване на юридически лица със седалище в различни държави

4.1. Преместването на седалището в контекста на правото на установяване по смисъла на европейското наднационално право

4.2. Презгранично преобразуване

5. Участие на държавата в частноправни отношения с международен елемент

Глава четвърта. Приложимо право към формата на правните сделки, към представителната власт при доброволното представителство и към погасителна давност

1. Приложимо право към формата на правните сделки

2. Приложимо право към представителната власт при доброволното представителство

2.1. Постановка на въпроса

2.2. Тристранната структура от отношения при доброволното представителство

2.3. Необходимост от самостоятелна стълкновителна норма

2.4. Анализ на чл. 62 КМЧП с оглед на използваните привръзки

2.4.1. Основно място на дейност на представителя

2.4.2. Местоизвършване на действията по осъществяване на представителната власт – lex loci actus

2.4.3. Избор на приложимо право

2.4.4. Представителна власт за извършване на сделки на търгове и борси

2.5. Други възможни привръзки в областта на представителството

2.5.1 Правопорядък на държавата, където принципалът е имал намерение представителят да извършва действията по осъществяване на представителната власт

2.5.2 Представителна власт, засягаща права върху недвижими вещи

2.6. Обхват на приложимото право

3. Приложимо право към погасителната давност

Глава пета. Приложимо право към вещните права и правата върху обекти на интелектуалната собственост

1. Приложимо право към вещните права

1.1. Общи разпоредби

1.2. Придобиване и прекратяване на вещни права

1.3. Придобити права

1.4. Превозвани вещи

1.5. Транспортни средства

1.6. Вписване

1.7. Културни ценности

2. Приложимо право към правата върху обекти на интелектуалната собственост

2.1. Общи разпоредби

2.1.1. Приложимо право по въпросите на авторското право и правата, сродни на авторското право, и по въпросите на правата върху обекти на индустриалната собственост

2.1.2. Особени проблеми, поставени от интернет

2.2. Права върху обекти на интелектуалната собственост, създадени по трудово правоотношение

2.3. Приложимо право към договори

3. Обхват на приложимото право към вещните права и правата върху обекти на интелектуалната собственост

Глава шеста. Приложимо право към семейните отношения

1. Форма на брака, условия за сключване на брака, установяване липсата на пречки, унищожаване на брака

1.1. Форма на брака

1.2. Условия за сключване на брака

1.3. Установяване липсата на пречки

1.4. Унищожаване на брака

2. Лични и имуществени отношения между съпрузите

2.1. Облик на уредбата

2.2. Стълкновителна уредба за личните и имуществените отношения

2.2.1. Предпоставки за валиден избор на приложимо право към имуществените отношения

между съпрузите

2.2.1.1. Наличие на съпружеско имуществено отношение с международен елемент и съотношение с чисто вътрешните отношения

2.2.1.2. Допустимост на избора на приложимо право

2.2.1.3. Изисквания към вида и формата на съгласието за избор на приложимо право

2.2.1.4. Момент на избор на приложимо право към имуществени отношения между съпрузи

2.2.1.5. Сключване и действителност на споразумението за избор на приложимо право

2.2.2. Рамки на автономията на волята при имуществените отношения

2.2.3. Защита на правата на трети лица при имуществените отношения

2.2.4. Взаимодействие между автономията на волята и обективните привръзки

3. Развод

4. Произход

5. Осиновяване

5.1. Приложимо право според КМЧП

5.2. Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество при международното осиновяване от 1993 г. Уредба на международните осиновявания в Семейния кодекс

5.2.1. Основни насоки и принципи, върху които е изградена Хагската конвенция от 1993 г.

5.2.2. Централни органи и упълномощени организации

5.2.3. Процедурни условия във връзка с международно осиновяване

5.2.4. Признаване и ефекти на осиновяването

5.3. Уредба на международните осиновявания в Семейния кодекс

6. Отношения между родители и деца

6.1. Приложимо право според КМЧП

6.2. Хагска конвенция от 1996 г.

7. Настойничество и попечителство

8. Издръжка

8.1. Правна уредба по КМЧП

Глава седма. Приложимо право към наследствените отношения

1. Наследяване по закон

1.1. Стълкновителна уредба

1.2. Предпоставки за валиден избор на приложимо право към наследствени отношения с международен елемент

1.2.1. Наличие на наследствено отношение с международен елемент и съотношение с чисто вътрешните наследствени отношения

1.2.2. Допустимост и правна характеристика на избора на приложимо право

1.2.3. Изисквания към вида и формата на съгласието за избор на приложимото право

1.2.4. Момент на избор и на отмяна на избора на приложимо право

1.2.5. Рамки на автономията на волята

1.2.6. Действителност на избора на приложимо право. Дееспособност на наследодателя във връзка с избора на приложимо право

1.3. Защита на правата на наследниците със запазена част

1.4. Ефектът от упражнена автономия на волята

1.5. Обективни привръзки

2. Наследяване по завещание

3. Обхват на приложимото право и незаето наследство

3.1. Обхват на приложимото право

3.2. Незаето наследство

Глава осма. Приложимо право към договорните отношения

1. КМЧП и Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения като основни източници на българското частно облигационно право. Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения („Регламент Рим I“)

1.1. Връзката между КМЧП и Римската конвенция

1.2. Обща характеристика на Римската конвенция. Обсег на действие на КМЧП и Римската конвенция

1.3. Превръщане на Римската конвенция в Регламент Рим I на Европейския парламент и Съвета на ЕО. Обхват на Регламента Рим I

2. Автономия на волята според КМЧП и Римската конвенция. Уредба по Регламент Рим I

2.1. Допустимост на автономията на волята при договори с международен елемент според КМЧП и Римската конвенция

2.2. Предпоставки за валиден избор на приложимо право към договорите с международен елемент според КМЧП и Римската конвенция

2.2.1. Наличие на договор с международен елемент и съотношение с чисто вътрешните договори

2.2.2. Изисквания към вида и формата на съгласието за избор на приложимо право

2.2.3. Момент на избор на приложимо право към договор

2.2.4. Сключване и действителност на споразумението за избор на приложимо право

2.3. Рамки на автономията на волята и защита на третите лица според КМЧП и Римската конвенция

2.4. Ефектът от упражнена автономия на волята според КМЧП и Римската конвенция

2.5. Автономията на волята според Регламент Рим I

2.5.1. Общи положения

2.5.2. Режим на алтернативните модели на избор на приложимо право

2.5.3. Предотвратяване заобикалянето на общностното право

3. Обективно приложимо право според КМЧП и Римската конвенция. Уредба по Регламент Рим I

3.1. Принципът на най-тясната връзка според КМЧП и Римската конвенция

3.2. Презумпцията за характерната престация според КМЧП и Римската конвенция

3.3. Договори, сключени в изпълнение на занятието или професионалната дейност на страната, дължаща характерната престация, според КМЧП и Римската конвенция

3.4. Неприложимост на презумпциите, когато характерната престация не може да бъде установена, според КМЧП и Римската конвенция

3.5. Специалната презумпция за договорите, отнасящи се до недвижими вещи, според КМЧП и Римската конвенция

3.6. Специалната презумпция, отнасяща се до договорите за превоз, според КМЧП и Римската конвенция

3.7. Дерогиращата клауза по чл. 94, ал. 8 КМЧП и чл. 4, ал. 5 от Римската конвенция

3.8. Заключение относно принципа на характерната престация, въз основа на КМЧП и Римската конвенция

3.9. Обективно приложимо право, договори за превоз и застрахователни договори според Регламент „Рим I“

3.9.1. Обективно приложимо право според Регламент „Рим I“

3.9.1.1. Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на Регламент „Рим I“

3.9.1.2. Каталог от твърди привръзки според вида на договора

3.9.1.3. Субсидиарна формула по чл. 4, параграф 2. Дерогираща клауза по чл. 4, параграф 3

3.9.1.4. Определяне на приложимото право според принципа на най-тясната връзка

3.9.2. Договори за превоз според Регламент „Рим I“

3.9.2.1. Общи бележки. Автономия на волята при договорите за превоз на стоки

3.9.2.2. Обективно приложимо право при договорите за превоз на стоки

3.9.2.3. Автономия на волята при договорите за превоз на пътници

3.9.2.4. Обективно приложимо право към договорите за превоз на пътници

3.9.3. Застрахователни договори според Регламент „Рим I“

3.9.3.1. Обхват на уредбата, предвидена в чл. 7 от Регламент „Рим I“

3.9.3.2. Автономия на волята при застрахователните договори, покриващи големи рискове

3.9.3.3. Обективно приложимо право при застрахователните договори, покриващи големи рискове

3.9.3.4. Автономия на волята при застрахователни договори, различни от застрахователните договори, покриващи големи рискове

3.9.3.5. Обективно приложимо право към застрахователните договори, различни от застрахователните договори, покриващи големи рискове

3.9.3.6. Допълнителни правила по отношение на договорите за застраховка, обхващащи рискове, за които дадена държава-членка налага задължение за сключване на застраховка

3.9.3.7. Режим на застрахователните договори, покриващи рискове, разположени в повече от една държава-членка

3.9.3.8. Определяне на държавата, в която е разположен рискът

4. Потребителски договори според КМЧП и Римската конвенция. Уредба по Регламент „Рим I“

4.1. Понятието „потребител“ и „потребителски договор“ според КМЧП и Римската конвенция

4.2. Граници на автономия на волята при потребителските договори според КМЧП и Римската конвенция

4.3. Хипотези на важимост на особения режим на автономията на волята според КМЧП и Римската конвенция

4.3.1. Сключване на договора в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, предшествано от конкретна покана към него или от реклама, и предприемане от потребителя в тази държава на всички необходими за сключването на договора действия

4.3.2. Получаване в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя на поръчка от него

4.3.3. Организиране от продавача на пътуване на потребителя в друга държава, с цел да го убеди да направи покупка на стоки, като потребителят е направил поръчката там и договорът се отнася до продажба на стоки

4.4. Приложимо право към потребителските договори при липса на избор според КМЧП и Римската конвенция

4.5. Изключения от въведения специален режим на потребителските договори според КМЧП и Римската конвенция

4.6. Заключение въз основа на КМЧП и Римската конвенция

4.7. Потребителски договори според Регламент „Рим I“

4.7.1. Понятието за „потребителски договор“ по смисъла на чл. 6 от Регламент „Рим I“. Обективно приложимо право към потребителския договор

4.7.2. Автономията на волята при потребителските договори по смисъла на чл. 6 от Регламент „Рим I“

4.7.3. Стълкновителен режим на „незащитените“ потребителски договори

4.7.4. Договори, изключени от обхвата на специалната стълкновителна защита при потребителските договори

5. Индивидуални трудови договори според КМЧП и Римската конвенция. Уредба по Регламент „Рим I“

5.1. Граници на автономията на волята при индивидуалните трудови договори според КМЧП и Римската конвенция

5.2. Приложимо право при липса на избор на закон според КМЧП и Римската конвенция

5.2.1. Право на държавата по обичайното местополагане на труда – lex loci laboris

5.2.2. Право на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на работодателя, съответно мястото на дейност, чрез което служителят е нает на работа

5.2.3. Право на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка

5.3. Индивидуални трудови договори според Регламент „Рим I“

6. Сключване и действителност на договорите, и дееспособност според КМЧП и Римската конвенция. Уредба по Регламент „Рим I“

6.1. Сключване и действителност на договорите според КМЧП и Римската конвенция

6.2. Дееспособност според КМЧП и Римската конвенция

6.3. Сключване и материална действителност, и недееспособност според Регламент „Рим I“

7. Форма на договорите според КМЧП и Римската конвенция. Уредба по Регламент „Рим I“

7.1. Алтернативно привързване на договори между присъстващи и на дистанционни договори, според КМЧП и Римската конвенция

7.2. Форма на договори, сключени от представител, според КМЧП и Римската конвенция

7.3. Форма на едностранно волеизявление според КМЧП и Римската конвенция

7.4. Специално правило при договорите, отнасящи се до недвижими вещи според КМЧП и Римската конвенция

7.5. Форма на договорите с потребители според КМЧП и Римската конвенция

7.6. Съображения de lege ferenda въз основа на КМЧП и Римската конвенция

7.7. Форма на договорите според Регламент „Рим I“

8. Суброгация и прехвърляне на вземане. Солидарност

8.1. Суброгацията според КМЧП и Римската конвенция

8.2. Прехвърляне на вземане според КМЧП и Римската конвенция

8.2.1. Стълкновителен режим на цесията

8.2.2. Аспекти на цесията с международен елемент

8.3. Доброволно прехвърляне на вземане и договорна суброгация, законна суброгация и множество длъжници според Регламент „Рим I“

8.3.1. Доброволно прехвърляне на вземане и договорна суброгация

8.3.2. Законна суброгация

8.3.3. Множество длъжници

9. Доказателства

9.1. Доказателства и доказване според КМЧП и Римската конвенция

9.2. Доказателствена тежест според Регламент „Рим I“

10. Обхват на приложимото право. Прихващане

10.1. Правна уредба на обхвата на приложимото право според КМЧП и Римската конвенция

10.2. Правна уредба на обхвата на приложимото право и прихващането според Регламент „Рим I“

11. Особени повелителни норми

11.1. Правна уредба според КМЧП и Римската конвенция

11.1.1. Повелителни норми на българското право, когато то е в ролята на lex fori

11.1.1.1. Особени повелителни норми на валутното законодателство

11.1.1.2. Особени норми на регулативна и надзорна политика

11.1.2. Повелителни норми на свързан с отношението правопорядък, различен от lex causae и lex fori

11.1.3. Съотношение между обикновените (защитни) повелителни норми и особените повелителни норми

11.2. Правна уредба според Регламент „Рим I“

Глава девета. Приложимо право към извъндоговорните отношения

1. Общи съображения във връзка с уредбата на КМЧП и Регламента (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения

2. Непозволено увреждане

2.1. Общи стълкновителни разпоредби в областта на непозволеното увреждане съгласно КМЧП и Регламента (ЕО) № 864/2007

2.1.1. Приложимост на правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди (lex loci damni)

2.1.2. Приложимост на общото лично право под формата на общо обичайно местопребиваване, съответно място на дейност (lex communis habitationis)

2.1.3. Приложимост на правото, което е в значително по-тясна връзка с непозволеното увреждане (lex proximus)

2.2. Специални стълкновителни критерии

2.2.1 Отговорност за вреди от стоки

2.2.1.1. Уредба по КМЧП

2.2.1.2. Уредба по Регламент № 864/2007

2.2.2. Нелоялна конкуренция и ограничаване на конкуренцията

2.2.2.1. Уредба по КМЧП

2.2.2.2. Уредба по Регламент № 864/2007

2.2.3. Нарушаване на права, свързани с личността

2.2.3.1. Уредба по КМЧП

2.2.3.2. Уредба по Регламент № 864/2007

2.2.4. Увреждане на околната среда

2.2.4.1. Уредба по КМЧП

2.2.4.2. Уредба по Регламент № 864/2007

2.2.5. Нарушаване на права върху обекти на интелектуалната собственост

2.2.5.1. Уредба по КМЧП

2.2.5.2. Уредба по Регламент № 864/2007

2.2.6. Отговорност за действия при колективен трудов спор по Регламент № 864/2007

3. Неоснователно обогатяване

3.1. Правна уредба по КМЧП

3.1.1. Приложимост на правото на държавата, в която е настъпило неоснователното обогатяване

3.1.2. Акцесорно привързване, когато неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните

3.1.3. Приложимост на общото лично право на страните

3.1.4. Приложимост на правото на държавата, която е в значително по-тясна връзка с неоснователното обогатяване

3.2. Неоснователно обогатяване според Регламент № 864/2007

4. Водене на чужда работа без пълномощие

4.1. Правна уредба по КМЧП

4.1.1. Приложимост на правото по обичайното местопребиваване или мястото на дейност на заинтересуваното лице към момента на предприемане на работата

4.1.2. Акцесорно привързване когато работата е предприета във връзка с друго отношение между страните

4.1.3. Специална привръзка когато задължението, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е свързано със закрила на физическо лице или конкретно имущество

4.1.4. Приложимост на правото на държавата, която е в значително по-тясна връзка с воденето на чужда работа без пълномощие

4.2. Водене на чужда работа без пълномощие според Регламента № 864/2007

5. Избор на приложимо право

5.1. Допустимост на автономията на волята при извъндоговорни отношения съгласно КМЧП

5.2. Предпоставки за валиден избор на приложимо право към извъндоговорните отношения с международен елемент съгласно КМЧП

5.2.1. Наличие на извъндоговорно отношение с международен елемент и съотношение с чисто вътрешните отношения.

5.2.2. Изисквания към вида и формата на съгласието за избор на приложимо право

5.2.3. Момент на избор и отмяна на избора на приложимо право

5.2.4. Действителност на избора на приложимо право. Дееспособност

5.3. Рамки на автономията на волята съгласно КМЧП

5.4. Автономията на волята съгласно Регламент № 864/2007

6. Обхват на приложимото право към извъндоговорните отношения

6.1. Уредба по КМЧП

6.2. Уредба по Регламент № 864/2007

7. Съобразяване на разпоредби за сигурност и правила за поведение

7.1. Уредба по КМЧП

7.2. Уредба по Регламент № 864/2007

8. Иск срещу застрахователя

8.1. Уредба по КМЧП

8.2. Уредба по Регламент № 864/2007