Теория на обичайното международно право

ISBN: 978-954-28-5170-7
17.00 /33.25 лв.
+

Международното публично право възниква още в Древността, с възникването на самите антични държави – като обичайно право и в продължение на векове остава такова. А някои от най-важните отрасли на международното право – морското, договорното, дипломатическото, консулското, се регулират с обичайноправни норми до втората половина на ХХ век, когато са приети първите договори за тези отрасли, и то като кодификация на техните обичайни норми. Даже такива съвременни отрасли на международното право като правата на човека и космическото право възникват като обичайноправни по своите норми.

И понастоящем международното публично право се състои от само два вида правни норми: договорни и обичайни. Затова, независимо от увеличаващия се брой международни договори, обичайната норма продължава да бъде регулатор на отношенията между държавите, което оправдава нейното изследване.

Изследването в книгата се основава, от една страна, на доктрината на международното право, а от друга страна – на международната съдебна практика. Според понятието за обичайна норма на международното право, тя представлява практика на държавите, призната като право, т.е. като задължителна за държавите. Практиката на държавите и признаването ѝ като право (обозначавано с латинския израз opinio juris) са двата елемента, които създават международноправната обичайна норма. Традиционно практиката се определя като обективен елемент на нормата, а opinio juris – като неин субективен елемент. Изясняването на тези елементи е центърът на изследването в книгата. То разкрива правната природа на елементите, механизма на тяхното формиране, видовете обичайни норми, и като цяло – правното действие на обичайните норми на международното право.

Използвани съкращения
Практиката като обективен елемент на международноправния обичай

Дефиницията за международноправен обичай

Правна природа на елемента на практиката на международноправния обичай

Бездействието като държавно поведение

Практиката на държавните органи и нейните проявни форми

Характеристики на практиката на международноправния обичай

Еднообразие на практиката

Общи бележки

Процес на формиране на еднообразието

Значението на броя на актовете от държавната практика за еднообразието

Последователност на практиката

Продължителност на практиката

Същност на изискването за продължителност на практиката

Съпоставка между продължителността и последователността

Относителност на изискването за продължителност на практиката

Моментален обичай

Всеобщност на практиката

Понятието за всеобщност на практиката

Категорията на особено заинтересованите държави

Допълнителни критерии за установяване на всеобщостта

Условия за всеобщност на практиката. Пасивни държави

Съпоставка между всеобщността на държавната практика и другите ѝ характеристики

Субективният елемент на обичайната норма на международното право

Понятието за субективен елемент на обичайната норма на международното право

Обичай и правен обичай

Историческо развитие на концепцията за правната природа на обичайната норма на международното право и на понятието за opinio juris

Правна природа на субективния елемент (opinio juris) на обичайната норма в международното право

Opinio juris като волево отношение на държавата към практиката ѝ

Opinio juris и opinio non juris

Opinio juris и opinio necessitatis

Opinio juris - психологически елемент?

Opinio juris - коя практика се признава за задължителна

Същност на волевото отношение към практиката като opinio juris и проявните му форми

Механизъм на формирането на субективния елемент (opinio juris) на обичайната норма на международното право

Процес на формиране на opinio juris

Начини на изразяване на opinio juris - изрично и мълчаливо

Съотношение между държавната практика и opinio juris като елементи на обичайната норма

Правно действие на субективния елемент (opinio juris) на обичайната норма на международното право

Ролята на резолюциите на международните организации за формирането на opinio juris

Създаване на обичайна норма на международното право чрез отмяна на вече съществуваща такава норма

Възможността за оспорване на обичайната норма на международното право (правило за последователно възразяващата държава)

Оспорване от държавата на практиката на обичайната норма на международното право

Условия за оспорване на обичайната норма на международното право

Две условия за оспорване на обичайната международноправна норма - обща характеристика

Първо условие

Второ условие

Възможността за последователно заявявано възражение и императивните обичайни норми на международното право

Начини и форми на последователно заявяването възражение

Правилото за последователно възразяващата държава - обобщение

Новите държави и обичайното международно право

Понятието за нова държава - три категории нови държави

Автоматично действие на заварените обичайноправни норми

Несъгласие с автоматичното действие на заварените обичайноправни норми

Правно действие на заварената обичайноправна норма спрямо различните категории нови държави

Специална обичайна норма на международното право

Понятието за специална обичайна норма на международното право

Специални обичайни международноправни норми по териториален признак

Регионална обичайноправна норма

Локална обичайноправна норма

Двустранна обичайноправна норма

Специални обичайни международноправни норми по признак предмет на нормата

Механизъм за прилагане на специалните обичайни норми на международното право

Взаимодействие между международния договор и международноправния обичай

Кодификация на международноправния обичай

Понятието за кодификация в международното право

Паралелно действие на кодифициращата договорна норма и кодифицираната обичайна норма

Резервите към кодифициращите договори

Денонсиране на кодифициращ договор

Изкристализиране на кодифицираната обичайноправна норма

Начини за установяване кодификационния характер на договора

Създаване от международен договор на нова обичайна норма на международното право

Същност на нормотворческата функция на международния договор и механизмът на създаване на обичайна правна норма от договор

Резерви към международен договор, създаващ нова обичайна норма

Възможността за отмяна на обичайната норма от договорната и обратно - на договорната от обичайната