ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ оперни певци, диригенти, режисьори, художник-постановчик, прима балерина, концертмайстор и корепетитори разказват за операта отвъд завесата – всеотдаен труд и любов към професията, реализация и пропуснати възможности, мечти и борби, гастроли и вълнуващи срещи, интимни преживявания и разсъждения за ежедневните проблеми от живота. Как се прави оперният спектакъл, как се подготвя ролята, тайни от „кухнята“ на театъра, какви жертви се изискват – ето какво разкриват тези страници. Това са художествени и същевременно документални разкази, отключени от находчивите и компетентни въпроси на авторката – самата тя е една от примите на операта, работила години наред с всяка от представените личности. Читателят ще се срещне с творците, които създаваха лицето на Софийската опера в течение на няколко десетилетия и разнасяха обаянието и прославата на оперното ни изкуство по света.
Aлександрина Милчева – Щастието каца на рамото ти, когато най-малко го очакваш
Александрина Пендачанска – Чувствам сили и възможности за полет
Асен Селимски – Да бъда полезен на хората
Благовеста Карнобатлова – Животът ми показа много неща
Борис Хинчев – Нашата мисия е да възвисяваме хората
Вася Радева – Защо да не си направим живота по-красив?
Виргиния Попова – Операта е красотата в моя живот
Галина Савова – Всеки ден носи нещо ново, което е предопределено
Гена Димитрова – Сцената е олтар, където се изповядвам
Георги Сапунджиев – Жената и любовта са всичко за мен
Дарина Такова – Шансът спохожда тези, които са работили много
Елена Миндизова – Гравитацията на моя живот е пианото
Емил Бошнаков – Операта е израз на човешката любов
Здравко Гаджев – Достойнството е по-ценно от всичко
Иван Велчев – Трябва да бъдеш прокурор сам на себе си
Иван Маринов – Заслужава уважение човек, който мечтае невъзможни неща
Красимира Колдамова – Няма живот без любов
Лиляна Барева – Животът в Операта за мен беше щастие
Марин Бончев – Исках да бъда голям певец
Мария Димчевска – Всички мои мигове бяха звездни
Милен Паунов – Ръководех сам съдбата си
Михаил Ангелов – Без нравственост няма високи кръгозори
Надя Шаркова – Кариерата е временна, личното щастие е най-ценното
Недялко Недялков – Ако нямаш цел, защо живееш?
Никола Василев – Бях на вярното място в живота
Никола Гюзелев – Следвах това, за което съм бил роден
Никола Николов – Трябва да гориш, да живееш с изкуството даже и в съня си
Николай Гаубич – Искам да умра влюбен
Павел Герджиков – Операта е един шемет
Петър Щърбанов – Операта е тотален театър
Радка Гаева – Когато обичах, бях болна от любов
Радостин Чомаков – Трябва да си художник, а не рисувач
Рени Пенкова – Моят път в Операта беше много труден
Розалия Бикс – Приемам операта първо като театър, после като музика
Румен Дойков – Музиката ни телепортира в отвъдното, затова сме бам-башка хора
Руслан Райчев – Целият ми живот е музика и любов
Сабина Бояджиева – Оркестърът е жив организъм, свързан със сцената
Светозар Донев – Дори когато си отчаян, когато губиш, пак се бори!
Стефка Минева – Как можа майка ми да ме роди толкова хубава?
Стоян Попов – Има свети неща, на които оставам роб завинаги
Трифон Силяновски – Животът е едно омагьосано състояние
Христина Ангелакова – Все ми се струва, че има още, и още...
Христо Казанджиев – Гордея се с това, което хората, с които съм работил, са постигнали
Юлия Винер-Ченишева – Можеше да бъде и по-хубаво … но съм доволна
Галя Йончева – Единствено положеният труд не може да ти изневери, единствено достойнството ти е в твоя власт