Учебник за съответната дисциплина във Факултета по математика и информатика.
"Сигурен ключ е, когато неговата стойност не съществува в чист вид извън границите на сигурен устойчив на фалшификация хардуер (Фигура 13). Стойността му е криптирана, когато е извън границите на хардуера. Защитен ключ е, когато неговата стойност не съществува извън физическия хардуер дори ако хардуерът не е устойчив на фалшификация (Фигура 14). Ключовете в приложенията, които се използват за криптиране и декриптиране на данните, са чисти ключове.
ІВМ въвежда още термините сигурен копроцесор и таен,главен ключ. Те дават отговор на въпроса „Какво се случва със сигурния копроцесор, който използва приложните ключове, криптирани с главния ключ, и те се намират извън физическата защита на копроцесора?", което ще дискутираме по-долу. Идеята е да има само един екземпляр на главния ключ и той да е разположен в копроцесора. Когато се изисква криптиране на данните, приложението предава на сигурния копроцесор копие на приложния си ключ за използване, но това копие е криптирано с тайния главен ключ. Копроцесорът декриптира приложния ключ с тайния главен ключ във физически сигурната си среда и извършва криптиране на данните с него. Терминът, сигурен за приложния ключ се прилага, понеже никъде извън копроцесора (в системната памет или на диска) не съществува чистата му стойност."
Из книгата
