СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Първа глава
Началото на трансформацията
1. Горбачовата „перестройка“ и разпадането на СССР
1.1. „Ускорението“
1.2. „Гласността“
1.3. „Новото мислене“
1.4. (Не)успехът в политическите реформи
2. Разпадът на режимите в Централна и Източна Европа
2.1. Унгарският разпад
2.2. Чехословашкото недоволство
2.3. Полската „Солидарност“
2.4. Случаят на Германската демократична република
2.5. Румънската кървава революция
3. Крахът на българския социализъм
3.1. Спецификите на българския социализъм
в източноевропейския контекст
3.2. Икономическите проблеми
3.3. Политическите проблеми
4. Съветската „перестройка“ и последиците за България
5. Българският отговор на „перестройката“ – Юлската концепция
6. Появата на българското дисидентство
7. Оставката на Тодор Живков
Втора глава
Кръглата маса
1. Пътят към българската кръгла маса
1.1. Управляващият лагер
1.2. Опозиционният лагер
1.3. Кръглата маса като институция на прехода
2. Международен контекст на българската кръгла маса
2.1. Първата Кръгла маса в Полша
2.2. Унгарският модел на Кръгла маса
2.3. Чехословашкият опит
2.4. Особеният случай на Германската демократична република
2.5. Приносът на Кръглите маси
3. Политическа геометрия на българската кръгла маса
4. Българската кръгла маса – документи и дискусии
4.1. Кръглата маса и приетите споразумения
4.2. Защо Велико народно събрание и нова Конституция?
4.3. Кръглата маса и отношението ѝ към бъдещата Конституция
4.4. Дискусиите между участниците по основните политически институции
5. Оценката за кръглата маса
Трета глава
VII-то Велико народно събрание
1. Пътят към изборите
2. VII-то Велико народно събрание
2.1. Изборите за VII-то Велико народно събрание
2.2. По пътя към Конституцията
2.3. Великото народно събрание и предизвикателствата около Конституцията
2.4. Нормативната основа за изготвянето на новата Конституция
3. Конституционни дебати
3.1. Преамбюлът
3.2. Ролята на държавата
3.3. Основните права на гражданите
3.4. Собствеността и икономическите отношения
3.5. Народното събрание
3.6. Президентът
3.7. Великото народно събрание
3.8. Съдебната власт
3.9. Местната власт
3.10. Конституционният съд
3.11. Официалният език
3.12. Стилът и обемът
3.13. Религията
3.14. Герб и химн
4. Индивидуално или колективно конституционно творчество
Четвърта глава
Политически и институционални фактори, формирали българските конституционни текстове
1. Еволюция и характерни черти на конституционализма
2. Българските политолози за Конституцията
3. Международен и исторически конституционен контекст
4. Политически и институционални фактори при изготвяне и приемане на Конституцията
4.1. Структурата на четвъртата българска Конституция
4.2. Формата на държавно управление
4.3. Преамбюлът
4.4. Глава първа. Основни начала
4.5. Глава втора. Основните права и задължения на гражданите
4.6. Глава трета. Народно събрание
4.7. Глава четвърта. Президент на републиката
4.8. Глава пета. Министерски съвет
4.9. Глава шеста. Съдебна власт
4.10. Глава седма. Местно самоуправление и местна администрация
4.11. Глава осма. Конституционен съд
4.12. Глава девета. Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция
4.13. Глава десета. Герб, печат, знаме, химн, столица
Заключение
Библиография
Приложение 1. Участници в Кръглата маса
Приложение 2. Народни представители в VII-то Велико народно събрание
Приложение 3. Конституционен проект, раздаден на депутатите от VII-то ВНС преди началото на дебатите на първо четене
Приложение 4. Сравнителна таблица между конституционния проект и окончателния текст