Глава първа
Обща характеристика на спирането
I. Понятие за спиране. Разграничения. Видове
1. Понятие за спиране
2. Разграничение от сходни правни фигури
2.1. Спиране и отлагане на делото
2.2. Спиране и прекратяване на делото
2.3. Спиране на исковия и на изпълнителния процес
3. Видове спиране
4. Спирането и принципите на гражданския процес
II. Приложно поле на спирането
1. Спирането в особените искови производства
1.1. Спирането в бързото производство
1.2. Спирането в брачния процес
1.3. Спирането в производството по делба
2. Спирането и производството по несъстоятелност
3. Спирането при спорна съдебна администрация
4. Спирането при производства пред други органи извън съдебната система
5. Спирането в други производства по ГПК
6. Спирането в изпълнителния и обезпечителния процес
7. Спирането като обезпечителна мярка
Глава втора
Основания за спиране на делото
I. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК
II. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК
1. Смърт на физическо лице
2. Приложение на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК спрямо юридическите лица
III. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК
IV. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
1. Историческо и сравнителноправно развитие
1.1. Понятието за обусловеност: res praeiudicium в римското право
1.2. Сравнителноправен преглед на спирането поради наличие на преюдициален спор
1.3. Историческо развитие на уредбата в България
2. Актуална уредба на спирането поради обусловеност по българското право
2.1. Езиково и систематично тълкуване
2.2. Значение на субективните предели на силата на пресъдено нещо
2.3. Значение на обективните предели на силата на пресъдено нещо
2.4. Съдържание на преюдициалността
3. Критерии от значение за преценката на обусловеността
3.1. Материален или процесуален въпрос
3.2. Вид на обуславящото дело
3.3. Поредност и фаза на двете дела
3.4. Допустимост на обуславящия иск
3.5. Значение на преклузията по чл. 133 ГПК
3.6. Ефект на обуславящото дело
4. Особени случаи: разбирането за преюдициалността като основание за спиране в съдебната практика
4.1. Съотношение между вещни искове
4.2. Спирането и искът по чл. 135 ЗЗД
4.3. Спирането и частичните искове
4.4. Спиране поради образувано тълкувателно дело
4.5. Спиране при отправяне на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз
4.6. Спирането при паралелни процеси пред съд и арбитраж
V. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
1. Исторически и сравнителноправен преглед
1.1. Praeiudicium при наказателноправни въпроси в римското право
1.2. Развитие на уредбата в Германия
1.3. Историческо развитие на българското законодателство
2. Актуална уредба на спирането поради обусловеност от наказателноправни въпроси
2.1. Необходимост от корективно тълкуване на актуалната уредба
2.2. Обвързаност от чл. 300 ГПК
2.3. Обхват на разпоредбата на чл. 300 ГПК
VI. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК
1. Уредба на въпроса в немското право
2. Обхват на разпоредбата съгласно българското право
3. Въпросът за непосредственото действие на Конституцията и неговата връзка със спирането
4. Колизия между правомощията по сезиране на КС
Глава трета
Въздействие на спирането върху развитието на исковия процес
I. Законосъобразно развитие на процеса
1. Производство по спиране
1.1. Активна легитимация
1.2. Времеви граници на спирането
2. Правомощия на съда при спиране на делото
3. Последици от спирането
4. Въздействие на процесуалните отклонения върху спирането
4.1. Спиране при отклонения във връзка със страните
5. Възобновяване на делото
6. Прекратяване на делото
II. Порочно развитие на процеса
1. Развитие на процеса при незаконосъобразно спиране
1.1. Порок на производството
1.2. Защита при незаконосъобразно спиране
1.3. Защита срещу бавно правосъдие
2. Развитие на процеса при незаконосъобразно продължаване на производството
2.1. Характер на порока
2.2. Възможност за саниране на недопустимостта
2.3. Средства за защита
