Определяне на статуса на работещ през цифрова трудова платформа
Ненко Салчев

DETERMINATION OF THE STATUS OF A PERSON WHO PERFORMS PLATFORM WORK
Nenko Salchev

Резюме: Статията разглежда актуалните предизви- кателства пред регулирането на трудовите отношения, породени от дигитализацията. Посочени са характеристиките на цифровите плат- форми за работа, които са хибридна форма между посредник при наемане на работа и дигитален работодател. Разгледани са предметът и обхватът на Директива (ЕС) 2024/2831 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година относно подобряването на условията на труд при работата през платформа, като са посочени трите основни области, в които е насочено регулирането на цифровите платформи за работа в Европейския съюз (ЕС). От гледна точка на трудовото право основната цел на регулирането на цифровите платформи за работа е свързана с определяне на правилния трудов статус на лицето, извършващо работа през платформа. Анализирани са проблемът с фалшивата самостоятелна заетост и необходимостта от ясно определяне на вида на правоотношението при работа през платформа. Уточнени са елементите, включени в дефиницията за платформен работник. Разгледани са националното право и практика по отношение на дефиницията за работник и относно процедурата за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Обобщена е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с понятията „трудово правоотношение“ и „работник“. Посочена е необходимостта от извър- шване на цялостна оценка на реалното положение на страните в правоотношението, като се вземат предвид евентуалната юридическа и икономическа зависимост.

Ключови думи: дигитализация, пазар на труда, трудово законодателство, трудово правоотношение, Директива (ЕС) 2024/2831, цифрова трудова платформа, работа през платформа, лице, извършващо работа през платформа, работник, работник през платформа, фалшива самостоятелна заетост.

Summary: The article examines the current challenges to the regulation of labour relationships arising from digitalization. The characteristics of digital labour platforms, which are a hybrid form between a job placement intermediary and a digital employer, are indicated. The subject matter and scope of Directive (EU) 2024/2831 are examined, indicating three main areas in which regulation of digital labour platforms in the European Union are indicated. From the point of view of labour law, the main goal of the regulation of digital labour platforms is determination of correct employment status of the person performing platform work. The problems of bogus self-employment and the need to clearly de fi ne the type of legal relationship in a platform work are analysed. The elements included in the de fi nition of a platform worker are speci fi ed. National law and practice are examined regarding the definition of a worker and regarding the procedure for declaring the existence of a labour relationship. The case law of the Court of Justice of the European Union in relation to the concepts of employment relationship and worker is summarized.   The  need to carry out a comprehensive assessment of the real situation of the parties to the legal relationship is indicated, considering the possible legal and economic dependence, to determine whether there is a labour relationship and, accordingly, a status of the platform worker.

Key words: digitalization, labour market, labour legislation, labour relationship, Directive (EU) 2024/2831, digital labour platform, platform work, person performing platform work, worker, platform worker, bogus self-employment.

Любляно-Хагската конвенция – някои открити въпроси на един предизвестен успех
Димана Дерменджиева-Драмова

THE LJUBLJANA-THE HAGUE CONVENTION – UNVEILING UNDEFINED OPPORTUNITIES OF A PREDETERMINED SUCCESS
Dimana Dermendjieva-Dramova

Резюме: Любляно-Хагската конвенция за международно сътрудничество в разследването и наказателното преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и други международни престъпления, приета през 2023 г., представлява най-значимото постижение в международното наказателно право след Римския статут за Международния наказателен съд от 1998 г. Със своята структура, правна техника и характерни особености Конвенцията представлява научен интерес и ка- то израз на най-новите способи за възникване на международното право, съвременна проява на теорията за съгласието на държавите и други основополагащи положения на международното договорно право. Тя е обект на изследване от гледна точка на приложимите теории на между- народното договорно право чрез сравнение с тенденциите в международното екологично право. В изложението се изследват съвременни- те тенденции в тълкуването на международните договори и индивидуализацията на задълже- нията на страните. Аргументира се заключе- нието, че предоставената свобода на преценка на държавите за поемане на задължения пред- ставлява отговорност за по-широкото им анга- жиране за укрепване на международното сътрудничество при най-тежките престъпления по международното право.

Ключови думи: възникване на междуна- родното публично право, съгласие, резерви и декларации, тълкуване, международни задъл- жения, Любляно-Хагска конвенция, Междуна- роден съд на ООН, Комисия по международно право на ООН, Шести комитет на Общото събрание на ООН.

Summary: The Ljubljana-The Hague Convention on international cooperation in the investigation and prosecution of the crime of genocide, crimes against humanity, war crimes and other internatio- nal crimes, adopted in 2023, marks the most signi- fi cant advancement in international criminal law since the adoption of the Rome Statute for the International Criminal Court in 1998. Moreover, as a result of over a decade of negotiations, the Con- vention – through its structure, legal drafting techniques, and distinctive features – embodies the evolution of treaty-making theory, the concept of state consent, and broader principles of the law of treaties. This Article analyzes the Convention through the lens of treaty law, drawing compari- sons to international environmental law, and high- lights the role of the International Law Commis- sion, the UN Sixth Committee, and relevant juris- prudence of the International Court of Justice. The Article’s central argument is that the Convention’s structure and fl exible approach to state obligations re fl ect the negotiated compromises and allow par- ties to align national interests and legal systems with international commitments in order to pro- mote cooperation, thus contributing to the develop- ment of international criminal law. The Article further explores contemporary trends in treaty interpretation and individualization of obligations, comparing provisions of the Convention to the relevant articles of the Rome Statute and other international instruments. It concludes that the broad margin of appreciation afforded to states must be exercised responsibly to strengthen international cooperation in addressing the gravest crimes under international dvance international criminal justice.

Key words: law-making, state consent, reservations and declarations to multilateral treaties, interpretation in international law, international obligations, Ljubljana-The Hague Convention on multilateral legal assistance, International Court of Justice, International Law Commission, UN Sixth Committee.

100 години от приемането на Закона за адвокатите. Законопроектите на Съюза на българските адвокати и на Министерството на правосъдието. Узаконяване на независимостта, самоуправлението и самоконтрола на адвокатурата
Евгени Йочев

100 YEARS SINCE THE ADOPTION OF THE ATTORNEYS ACT. THE DRAFT BILLS OF THE BULGARIAN BAR UNION AND THE MINISTRY OF JUSTICE. LEGALIZING THE INDEPENDENCE, SELF-GOVERNANCE, AND SELF-CONTROL OF THE BAR
Evgeni Yochev

Резюме: Статията е посветена на 100 годишнината от приемането на Закона за адвокатите от 1925 г. Авторът разкрива причините за създаването на два отделни законопроекта. Анализира подхода и принципите, върху които е изграден всеки законопроект, както и целите, които преследват Съюзът на българските адвокати и Министерството на правосъдието. Очертани са съществените  различия между двата законопроекта. В това отношение се поставя акцент върху оживената и задълбочена дискусия на законопроекта на Министерството на правосъдието. Проследява се пътят до изработването на окончателния вариант. Специално внимание е отделено на последователната борба на съюза за налагане на началата за независимост, самоуправление и самоконтрол на адвокатурата. Статията завършва с извода, че възприемането на исканията и вижданията на адвокатурата са безпрецедентна победа за Съюза на българските адвокати.

Ключови думи: законопроект, адвокати, основни идеи и начала, Съюз на българските адвокати, Министерство на правосъдието, Кодификационна комисия, независимост и самоуправление на адвокатурата.

Summary: The article is dedicated to the 100th anniversary of the adoption of the Attorneys Act of 1925. The author reveals the reasons for creating two separate draft bills. It analyzes the approach and principles on which each draft bill is based, as well as the goals pursued by the Bulgarian Bar Union and the Ministry of Justice. The significant differences between the two draft bills are outlined. In this regard, the article emphasizes the lively and in-depth discussion of the Ministry of Justice's draft bill. The path to the creation of the final version is traced. Special attention is given to the persistent struggle of the Union to establish the principles of independence, self-governance, and self-control of the Bar. The article concludes with the assertion that the acceptance of the requests and views of the Bar was an unprecedented victory for the Bulgarian Bar Union.

Keywords: draft bill, attorneys, fundamental ideas and principles, Bulgarian Bar Union, Ministry of Justice, Codification Commission, independence and self-governance of the Bar.

Електронните пари и токени за електронни пари
Сюлейман Башов

ELECTRONIC MONEY VS. ELECTRONIC MONEY TOKENS
Süleyman Bashov

Резюме: Изложението разглежда разликите между токените за електронни пари и традиционните електронни пари, съсредоточавайки се върху правните аспекти на двете категории. Въпреки че те имат обща цел – да се използват като средство за плащане, съществуват концептуални разлики между тях. Докато електронните пари са електронен заместител на реални пари, токените за електронни пари се явяват тяхна „токенизирана“ форма и осигуряват разплащания с „реални пари“, но чрез блокчейн или аналогична технология. Подчертава се, че на законодателно ниво отъждествяването на двете категории не може да заличи съществуващите разлики между тях. Чрез анализ на приложимата уредба се разглеждат и различията в процесите на издаване и предлагане на тези активи. Подлагат се на критичен анализ тезите на някои автори, че токени може да бъдат издавани от всяко лице, включително неидентифицирани субекти. В заключение се посочва, че въпреки функционалните сходства, регулирането и правният статус на токените за електронни пари и електронните пари остават различни.

Ключови думи: криптоактиви, виртуални валути, токени за електронни пари, електронни пари, MiCA, EMD I, EMD II 

Summary: This article examines the differences between electronic money tokens and traditional electronic money, focusing on the legal aspects of both categories. Although they share a common purpose—to be used as a means of payment—conceptual differences exist between them. While electronic money serves as an electronic substitute for real money, electronic money tokens represent a 'tokenized' form of it, facilitating payments in 'real money' through blockchain or similar technologies. The article emphasizes that the legislative identification of these two categories cannot erase the inherent differences between them. Through an analysis of the applicable legal framework, the article explores the distinctions in the processes of issuance and offering of these assets. It critically examines the arguments of some authors who claim that tokens can be issued by any entity, including unidentified ones. In conclusion, it is stated that, despite their functional similarities, the regulation and legal status of electronic money tokens and electronic money remain distinct. Therefore, considering electronic money tokens as a type of electronic money is misleading within the context of the current legal framework.

Keywords: cryptoassets, virtual currencies, electronic money tokens, electronic money, MiCA, EMD I            , EMD II

130 години от рождението на проф. Любен Диков
Васил Крумов Петров

130TH ANNIVERSARY OF THE BIRTH OF PROF. LYUBEN DIKOV
Vassil Krumov Petrov

Нужно ли е да познаваме принципите на европейското семейно право? По повод новата книга на Димитър Топузов „Принципите на европейското семейно право и възможностите за развитие на българското имуществено-брачно  законодателство“
Петър Топуров

IS FAMILIARITY WITH THE PRINCIPLES OF EUROPEAN FAMILY LAW NECESSARY? ON THE OCCASION OF THE PUBLICATION OF DIMITAR TOPUZOV’S NEW BOOK: „THE PRINCIPLES OF EUROPEAN FAMILY LAW AND THE PROSPECTS FOR THE DEVELOPMENT OF BULGARIAN MATRIMONIAL PROPERTY LEGISLATION“
Petar Topurov

Резюме: Публикацията съдържа критичен отзив по отношение на новата книга на Димитър Топузов със заглавие „Принципите на европейското семейно право и възможностите за развитие на българското имуществено-брачно законодателство“. Направен е извод, че изследването дава възможност на българската юридическа публика да се запознае с част от достиженията на Комисията по европейско семейно право, които биха могли да са от полза както с оглед бъдещата модернизация на българското семейно право, така и с оглед дейността по тълкуване и прилагане на съществуващата правна уредба. Повдигнати са и някои въпроси, към които прочитът на книгата провокира.

Ключови думи: семейно право, Принципи на европейското семейно право, комисия по европейско семейно право; модернизация на българското семейно право.

Summary: The publication presents a critical review of Dimitar Topuzov’s new book, "The Principles of European Family Law and the Prospects for the Development of Bulgarian Matrimonial Property Legislation." The analysis concludes that the study provides the Bulgarian legal community with an opportunity to engage with key achievements of the Commission on European Family Law, which may contribute both to the future modernization of Bulgarian family law and to the interpretation and application of the existing legal framework. The text also raises several questions prompted by the reading of the book.

Keywords: Family law, principles of European family law, Commission on European Family Law, modernization of Bulgarian family law