Определяне на статуса на работещ през цифрова трудова платформа
|
DETERMINATION OF THE STATUS OF A PERSON WHO PERFORMS PLATFORM WORK
|
|
|
Статията разглежда актуалните предизви- кателства пред регулирането на трудовите отношения, породени от дигитализацията. Посочени са характеристиките на цифровите плат- форми за работа, които са хибридна форма между посредник при наемане на работа и дигитален работодател. Разгледани са предметът и обхватът на Директива (ЕС) 2024/2831 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година относно подобряването на условията на труд при работата през платформа, като са посочени трите основни области, в които е насочено регулирането на цифровите платформи за работа в Европейския съюз (ЕС). От гледна точка на трудовото право основната цел на регулирането на цифровите платформи за работа е свързана с определяне на правилния трудов статус на лицето, извършващо работа през платформа. Анализирани са проблемът с фалшивата самостоятелна заетост и необходимостта от ясно определяне на вида на правоотношението при работа през платформа. Уточнени са елементите, включени в дефиницията за платформен работник. Разгледани са националното право и практика по отношение на дефиницията за работник и относно процедурата за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Обобщена е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с понятията „трудово правоотношение“ и „работник“. Посочена е необходимостта от извър- шване на цялостна оценка на реалното положение на страните в правоотношението, като се вземат предвид евентуалната юридическа и икономическа зависимост. Ключови думи: дигитализация, пазар на труда, трудово законодателство, трудово правоотношение, Директива (ЕС) 2024/2831, цифрова трудова платформа, работа през платформа, лице, извършващо работа през платформа, работник, работник през платформа, фалшива самостоятелна заетост. |
The article examines the current challenges to the regulation of labour relationships arising from digitalization. The characteristics of digital labour platforms, which are a hybrid form between a job placement intermediary and a digital employer, are indicated. The subject matter and scope of Directive (EU) 2024/2831 are examined, indicating three main areas in which regulation of digital labour platforms in the European Union are indicated. From the point of view of labour law, the main goal of the regulation of digital labour platforms is determination of correct employment status of the person performing platform work. The problems of bogus self-employment and the need to clearly de fi ne the type of legal relationship in a platform work are analysed. The elements included in the de fi nition of a platform worker are speci fi ed. National law and practice are examined regarding the definition of a worker and regarding the procedure for declaring the existence of a labour relationship. The case law of the Court of Justice of the European Union in relation to the concepts of employment relationship and worker is summarized. The need to carry out a comprehensive assessment of the real situation of the parties to the legal relationship is indicated, considering the possible legal and economic dependence, to determine whether there is a labour relationship and, accordingly, a status of the platform worker.
Key words: digitalization, labour market, labour legislation, labour relationship, Directive (EU) 2024/2831, digital labour platform, platform work, person performing platform work, worker, platform worker, bogus self-employment. |
Title 1 |
Title 2 |
|
| Text 1 | Text 2 |
Title 1 |
Title 2 |
|
| Text 1 | Text 2 |
