Методът на признаването в практиката на Съда на Европейския съюз – еволюция и перспективи

Васил Пандов

Резюме: Статията разглежда развитието на метода на признаването в международното частно право (МЧП) като допълващ метод на правно регулиране – алтернатива на стълкновителния метод. Практиката на Съда на Европейския съюз допринася съществено за утвърждаването на метода на признаването. Предмет на регулативно въздействие са елементите на личния статут – име и пол на физическите лица, както и възникнали семейни отношения – произход, брак, осиновяване. Методът на признаването гарантира непрекъснатост в самоличността на физическите лица и правна сигурност при промяна на държавата членка при упражняване на свободата на придвижване и установяване в Европейския съюз. Негова правна основа са основните свободи в Учредителните договори, закрилата на основните права в Хартата на основните права на ЕС и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Ключови думи: международно частно право, признаване на елементи на личния статут и семейни правоотношения, възникнали в чужбина.

Method of Recognition in the Case Law of CJEU – Evolution and Perspectives

Vassil Pandov

Summary: The article examines the development of the method of recognition in Private International Law as a complementary method of legal regulation – an alternative to the conflict of laws method. The case law of the Court of Justice of the European Union has significantly contributed to the establishment of the method of recognition. The subject of regulatory influence are the elements of personal status – name and gender of individuals, as well as existing family relationships – origin, marriage, adoption. The method of recognition ensures continuity in the legal identity of individuals and legal certainty when travelling between member states when exercising freedom of movement and establishment in the EU. Its legal basis is the fundamental freedoms in the founding treaties, the protection of fundamental rights in the Charter of Fundamental Rights of the EU and the European Convention on Human Rights.

Key words: Private International Law, recognition of elements of personal status and family relations originating abroad.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Конституцията в юриспруденцията на Конституционния съд

Атанас Семов

Резюме: Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Конституцията предвижда, че Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Конституционният съд установява, че тази разпоредба има богат тълкувателен потенциал и я определя като един от основополагащите принципи в ценностното ядро на българския конституционен ред, който представлява конституционно основание на присъединяването и пълноправното членство на Република България в Европейския съюз (ЕС) и въвежда европейското измерение в дейността на държавата, и като изразява ангажимент с конституционен ранг за участие на Република България както в изграждането, така и в развитието на ЕС, създава правно основание за интегрирането и действието на съюзното право в националната правна система и обвързване с правните достижения на Съюза с всички произтичащи от това последици, включително за спазване на всички задължения, произтичащи от неговите правно обвързващи актове, без да предписва неговото отношение с националния правен ред.

Ключови думи: участие, изграждане, развитие, основополагащ принцип, правно основание, обвързване.

The interpretation of Article 4, paragraph 3 of the Constitution in the practice of the Constitutional Court

Atanas Semov

Summary: The provision of Article 4 (3) of the Constitution stipulates that the Republic of Bulgaria participates in the construction and development of the European Union. The Constitutional Court finds that this provision has rich interpretative potential and defines it as one of the fundamental principles in the core values of the Bulgarian constitutional order. Namely, the provision forms the constitutional basis for the accession and full membership of the Republic of Bulgaria to the EU and introduces the European dimension into the activities of the state. By expressing a commitment of constitutional rank for the participation of the Republic of Bulgaria in both the construction and the development of the EU, it creates a legal basis for the integration and application of Union law in the national legal system and commitment to the legal achievements of the Union, with all the consequences thereof, including compliance with all obligations arising from its legally binding acts, without prescribing its relationship with the national legal order.

Key words: participation, establishment, development, fundamental principle, legal basis, binding.

За нуждата от осъзнато позициониране в правната теория

Сюлейман Башов

Резюме: Статията разглежда значението на различните правнотеоретични школи за изследванията в отделните отрасли на правото. Авторът подчертава, че в съвременната българска правна доктрина въпросите от методологично естество често се пренебрегват или се смятат за запазено поле на общата теория и философия на правото. Статията поддържа тезата, че подобно виждане е погрешно, и привежда примери как отделните школи предлагат различни перспективи за действащото право в отделните правни клонове. В този контекст се коментират примери от финансовото, банковото и наказателното право и се обсъжда ролята на методологичната рамка като гарант за научна проверимост на правните изводи и доводи. Статията завършва с акцента, че нейната цел не е да оценява отрасловите изследвания, а да провокира изследователите да се замислят върху фундаменталния въпрос как разбират правото и как подхождат към него в своите изследвания.

Ключови думи: правни школи, западна правна мисъл, правна методология, правна наука, нормативизъм, правен реализъм, правен позитивизъм, естествено право.

On the need for conscious positioning in legal theory

Suleyman Bashov

Summary: This article examines the significance of various legal-theoretical schools for research across different branches of law. The author emphasizes that, in contemporary Bulgarian legal doctrine, methodological issues are often overlooked or regarded as the exclusive domain of general legal theory and the philosophy of law. The article argues that this perspective is mistaken and illustrates how different schools of legal thought offer distinct approaches to the interpretation and application of law within specific legal fields. In this context, examples from financial, banking, and criminal law are discussed, highlighting the role of a methodological framework as a guarantor of the scientific verifiability of legal reasoning and conclusions. The article concludes by stressing that its aim is not to evaluate research within specific branches of law, but rather to encourage scholars to reflect on the fundamental question of how they understand the law and approach it in their research.

Key words: legal schools, Western legal thought, legal methodology, legal science, normativism, legal realism, legal positivism, natural law.

100 години от приемането на Закона за адвокатите. Обсъждането на законопроекта за адвокатите в Народното събрание

Евгени Йочев

Резюме: В статията се разкриват ходът и характерът на дискусията при обсъждането на законопроекта за адвокатите, отличаваща се със своя професионален език и добронамерен тон. Авторът се спира специално на подхода и на стремежа на министър Цв. Бобошевски, на докладчика д-р Ал. Сталийски и на председателстващия заседанието д-р Б. Вазов да защитят определени текстове и да запазят духа и основните принципи, залегнали в законопроекта, с аргумента, че те са дело на адвокатската общност или са подкрепени от нея.

На преден план се извеждат основните проблеми, които са в центъра на вниманието на депутатите и предизвикват оживени спорове и дебати, а именно: правото на адвокатите – народни представители, да упражняват професията си по време на сесиите на парламента; продължителността на стажа на кандидат-адвокатите; законодателното уреждане на искането на жените юристки да стават адвокати; условието пред Върховния касационен съд да се явяват само адвокати с най-малко 5-годишен стаж; до каква възраст членът на адвокатския съвет може да заема тази длъжност; има ли давност за деянията, извършени от адвоката преди неговото приемане в адвокатската колегия, и др.

Авторът поставя акцент върху безусловното отхвърляне на твърдението, че адвокатът депутат може да повлияе на съда, както и върху твърдата и аргументирана защита на името и авторитета на българския адвокат.

Направеният анализ позволява да се формулира изводът, че приемането на Закона за адвокатите от 1925 г. е безспорен професионален и обществен успех за Съюза на българските адвокати, който може да се постави редом до борбата му срещу законодателството на земеделското правителство и отстояването на икономическите и социалните интереси на адвокатите през следващите години. Новият закон поставя адвокатурата върху естествените ѝ основи и дава начало на нейното развитие като ценен и достоен помощник на правосъдието и важен фактор в публичния живот на страната.

Ключови думи: законопроект, мотиви, закони, адвокати – народни представители, адвокатски стаж, жени юристки, помощник на правосъдието.

One Hundred Years Since the Adoption of the Law on Attorneys. The Parliamentary Debate on the Draft Law on Attorneys

Evgeni Yochev

Summary: The article examines the course and distinctive features of the parliamentary debate surrounding the draft Law on Attorneys, characterized by its professional discourse and constructive tone. Particular attention is devoted to the approach and determination demonstrated by Minister Tsv. Boboshevski, the rapporteur Dr. Al. Staliyski, and the presiding chairman Dr. B. Vazov to defend specific provisions and to preserve the spirit and fundamental principles enshrined in the draft, with the argument that these were conceived by, or enjoyed the support of, the legal community.

The study foregrounds the principal issues that captured the deputies’ attention and provoked lively controversy and debate. Among these were: the right of lawyer – members of parliament to continue the practice of their profession during parliamentary sessions; the required duration of the internship for candidate attorneys; the legislative recognition of women jurists’ demands to be admitted to the legal profession; the provision stipulating that only attorneys with a minimum of five years of practice may appear before the Supreme Court of Cassation; the permissible age for members of the Bar Council to hold office; and the question of whether acts committed by an individual prior to admission to the bar may be subject to limitation.

The author emphasizes the categorical rejection of claims suggesting that a lawyer-deputy could exert undue influence upon the judiciary, as well as the firm and reasoned defense of the reputation and authority of the Bulgarian legal profession.

The analysis supports the conclusion that the adoption of the Law on Attorneys in 1925 represented an undisputed professional and societal achievement for the Union of Bulgarian Attorneys – an accomplishment comparable to its struggle against the legislation of the Agrarian government and its steadfast defense of the economic and social interests of attorneys in the subsequent years. The new law established the legal profession upon its natural foundations and marked the beginning of its development as a valuable and dignified auxiliary to the administration of justice and as a significant actor in the public life of the nation.

Key words: draft legislation, rationale, laws, lawyer – members of parliament, legal internship, women jurists, auxiliary to justice