Всеки учебник съдържа уникален код за достъп до електронен вариант на пълния текст.

Електронният вариант дава възможност при кликване върху съответните нормативни актове и съдебни решения да се отваря пълното им съдържание.

Важно удобство е, че същественият материал за студенти е обозначен с по-едър и различен тип шрифт. Текстът, който би представлявал интерес и за практикуващи юристи, е оформен по отличаващ се начин.

ПРЕДГОВОР

Учебникът обхваща съществените промени в АПК през 2025 г., а също и промените в АПК от 2023 г. В измененията и допълненията на АПК се прави цялостна уредба на електронните съобщения и съответно подаването и връчването на електронни документи, цялостната електронизация на съдебното производство, въвеждане на видеоконференции, удължен срок за оспорване на мълчаливия отказ, нови хипотези на мълчаливо съгласие, промени в правомощията на прокуратурата.

 Анализирани са промените в Конституцията от 2023 г.

 Отразени са промените в ЗАНН през 2025, 2024 и 2023 г. Значително е подобрена, развита и структурирана цялостната реформа в ЗАНН от 2021 и 2022 г. Съобразена е редакцията към настоящия момент на редица релевантни закони, в т. ч. Закона за държавната собственост, Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Закона за движение по пътищата, Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление и мн. др.

Наред с важни теоретични въпроси са разгледани и множество интересни за практиката проблеми, подкрепени с много подбрана практика. Една от основните идеи на учебника е да подготви бъдещите юристи за успешна практическа дейност в областта на правото, вкл. и за решаването на казуси.

Отчетена е и е разгледана критично не само актуална съдебна практика на ВАС до 2025 г. – включени са актуални решения на Конституционния съд, Съда на Европейския съюз и Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург. Цитираната на някои места и по-стара съдебна практика е внимателно преценена, така че да бъде валидна с оглед на сегашната нормативна уредба.

Съществено преимущество на учебника е наличието на уникален код, който позволява достъп до пълния текст на цитираните актове в електронен вариант. Това дава възможност за удобно търсене и ефективна работа. Съдебните решения и нормативните актове са маркирани и при кликване върху тях се открива тяхното съдържание. А това е от изключително значение за бързо боравене с материята, за пълнота на заключенията и илюстриране на теоретичните постановки с практически решения – както за студентите, така и за професионалистите. Понятията и тезите се възприемат най-лесно и трайно, когато са онагледени с примери от практиката, като това е и подготовка и при решаването на казуси. А практикуващите юристи много по-бързо ще могат да изготвят жалби, искания, искове и всякаква друга правна работа.

Когато теоретичните тези не съвпадат с преобладаващата съдебна практика, това е надлежно отбелязано.

Електронният достъп до текста на учебника, възможността за отваряне на съдебната практика и нормативните актове, улеснява работата със специализиран AI и преценката на неговите изводи и посочените от него съдебна практика и текстове от нормативни актове.

Отделено е специално внимание на взаимодействието между националния, европейския и глобалния административен процес.

Много пъти Европейската комисия е давала добри оценки единствено за административното ни правораздаване. Една от основните причини за това е, че АПК е успешен кодекс. След създаването му, България се нареди трайно сред първите в Европа по бързина на административното правораздаване в ЕС. След мащабните промени в АПК през 2018 г. ЕК констатира, че България има най-бързото административно правораздаване в ЕС за 2021 г. Проф. Кино Лазаров бе председател на комисията по създаването на АПК, а проф. Иван Тодоров – един от четиримата говорители на комисията. Проф. Иван Тодоров бе и инициатор на промените в АПК през 2018 г. като някои неприети негови предложения през 2018 г. намериха своето място през 2025 г. – като напр. че съобщението и документите се считат връчени при неизтегляне в определен срок и в производството пред административния орган.​

         Проф. д-р Кино Лазаров            Проф. д-р Иван Т. Тодоров

Проф. д-р Кино Лазаров е доайен на административното право и процес в България. Той е бил съдия в продължение на девет години. По­сле завършва редовна докторантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН под науч­ното ръководство на акад. Петко Стайнов. През 1969 г. е привлечен като консултант във Върхов­ния съд. Ръководил е секцията по публичноправ­ни науки на Института за държавата и правото към БАН и едноименния сектор към Единния център по науките за държавата и правото – обе­диняващ Правния институт към БАН и Юридическия факултет на СУ. Бил е и дългогодишен пре­подавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Има неколкократни специализации във Франция и в други държави.

Автор е на над сто научни труда – монографии, учебници, студии и статии. Негови научни съчинения са публикувани във Франция, Германия, Русия, Полша, Чехия и Словакия.

Проф. Кино Лазаров е бил член на комисията по изготвяне на Конституцията. Като такъв е един от основните радетели за възстановяване на Върховния административен съд в българската правна система. Участвал е в създаването на множество законопроекти. Той е един от водещите автори на първия и втория Закон за административното производство (приети съответно през 1970 и 1979 г.), в който за първи път в социалистическа държава се въвежда общата клауза за съдебното обжалване, съчетана с някои от основните принципи на административния процес във Франция. Проф. Лазаров е основният инициатор и председател на комисията по изготвя­не на сега действащия Административнопроцесуален кодекс. Освен като член на комисията по изготвянето на Конституцията, АПК и основните административнопроцесуални закони, той е участвал в изготвянето на множество други закони.

Бил е член на три консултативни съвета по законодателството към Народното събрание.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Проф. д-р Иван Тодоров е учил в Софийската математическа гимназия и е завършил Национал­ната природо-математическа гимназия и Юриди­ческия факултет на СУ „Климент Охридски“.

В БАН е защитил докторска дисертация с единодушие на специализирания научен съвет и на Висшата атестационна комисия. Професорско­то му звание също е гласувано с единодушие от ВАК. Специализирал е в Университета в Южна Каролина и в правителствената Association for Overseas Technical Scholarship в Токио. Почетен гражданин е на гр. Колумбия – столица на щата Южна Каролина. Автор на 4 монографии, една от които е издадена в САЩ.

Иван Тодоров е бил член и докладчик на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс. Участвал е в работата на правната комисия на Народното събрание по приемането на Кодекса. Ини­циатор и член на работната група, изготвила проект за мащабните промени в АПК през 2016–2018 г., а също така и на работна група на ВАС по обсъж­дане на тези промени. Участва и в работата на Правната комисия на НС при приемането на значителните промени в АПК през 2018 г. През 2022 г. проф. Иван Тодоров е награден от Върховния административен съд за значим при­нос за развитието на законодателството в областта на административното право и процес.

Бил е неколкократно национален докладчик на Програмата на ООН за административна модернизация на Централна и Източна Европа.

Основател е на една от големите български адвокатски фирми – „Геор­гиев, Тодоров и Ко“ и два мандата е бил член на борда на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа Eversheds International.

По време на своята практика Иван Тодоров е водил редица от най-зна­чимите административни производства и дела във връзка с тях (като при­ватизацията на БТК, Български морски флот, лиценза на втория и на тре­тия GSM оператор, националния лиценз на Нова телевизия, концесията на летищата във Варна, Бургас, Пловдив и София, приватизацията на „Бояна филм“, придобиване на компании в други държави, дела на „Майкрософт“, „Мицуи“, БНБ, Виваком, А1, „Аурубис“, „Дънди прешъс“, „Асарел медет“ и др. Бил е инициатор при завеждането на шест дела в Конституционния съд и е участвал в успешното водене на едни от най-значимите международни арбитражни дела, съдебни дела в други държави и пред Съда на ЕС.