В труда са разгледани редица и многообразни въпроси, свързани с делбата на съсобственост. Поради  комплексния характер на проблемите, правната уредба на делбата се съдържа в няколко нормативни акта: ЗН, ЗС, ЗУТ И ГПК.
  Делбата на съсобственост обхваща материи на различните клонове на частното и публичното право, но тяхното деление в това отношение е относително. И това е така, защото правното нормиране се характеризира с общата връзка и взаимодействие на уредбата, която е обединена в единна система.
  Някои разпоредби за делбата, уредени в ЗН, имат чисто материалноправен характер, а други - материално-процесуален. Същото в известна степен с отнася и до правилата за делба, уредени в ГПК.
  Затова, правните аспекти на делбата не би могло да бъдат разграничавани и разделяни по формални критерии на материалноправни и процесуални. Законодателната уредба на материята е единна и представлява една завършена система.
  В тази насока може да се направи сравнение и с уредбата по френското право, където институтът на делбата цялостно е уреден с разпоредбите на чл. 815-892 на Френския граждански кодекс (Фр. гр. к.). Такава е уредбата и в законодателствата на други страни от Европейския съюз. Всички тези съображения налагат отделните въпроси на делбата да бъдат изследвани цялостно и да се даде отговор на  проблемите, които се поставят на практика  и интересуват теорията.