Книгата  представлява първото специално посветено на иска по чл. 59 ЗЗД монографично изследване в българската правна литература. На основата на подробен исторически и сравнително-правен анализ, чрез систематизиране на водещите тези в по-старата и съвременната българска и чужда доктрина с отчитане на по-новите разрешения в съдебната практика е проследена еволюцията на идеята за обща претенция за неоснователно обогатяване, а така и историческите, и систематичните аргументи срещу нейното въвеждане, които именно оправдават възприемането на субсидиарната догма и отчасти обясняват нейните нива на действие и правна същност. Оттук изложението предлага едно по-различно обяснение и на отделните елементи от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, както и на последиците, респективно проблемите от неговото приложение на материалноправна и на процесуалноправна плоскост.