Японската писателка Банана Йошимото е родена в Токио на 24 юли 1964 г. Специализира литература в най-големия университет в Япония – Nihon University. Нейната дебютна новела „Кухнята“ излиза през 1988 г. и се превръща в абсолютен бестселър, като само в Япония е преиздавана над 60 пъти. По сюжета са създадени и два филма – първият е продуциран от Японската телевизия, а вторият излиза в Хонконг през 1997 г.

Кухните са любимото място на главната героиня Микаге Сакураи – младо японско момиче, открило твърде рано самотата в живота си. Родителите й умират млади. Отгледана от баба си и дядо си, Микаге остава сам сама на този свят малко след като постъпва в прогимназията. Животът я среща случайно със стар познат от университета – Юичи Танабе, с когото заживяват заедно. Кухнята е ключов символ в изпълнената с тиха емоция и ненатрапчив лиризъм новела. От една страна, това е мястото, където Микаге за първи път посреща самотата. Отивайки в дома на Юичи, героинята се влюбва в кухнята и постепенно се привързва към своите домакини. Микаге разбира, че в живота я очакват още много кухни, още много недокоснати и неоткрити неща. Готварството става нейна страст, а любовта към Юичи – все по-явна. Докато най-накрая откриват своята кухня – в един колет със скариди и сашими.

„Всички ние си мислим, че имаме много пътища и можем да избираме. Или пък по-вярното е, че мечтаем за мига, когато ще можем сами да избираме. Сега обаче ясно разбирах нещо, което можех добре да изразя с думи. Не бях фаталистка, но бях убедена, че пътят винаги е предопределен. Всекидневното дихание, погледите, повтарящите се дни – всичко е предопределено. И тогава става така, че преди да се осъзнаеш, съвсем естествено се оказваш легнал посред зима в някаква локва на някакъв покрив в непознато място, с някакъв кацудон в раницата и с поглед, вперен в нощното небе. О, колко е красив месецът! Изправих се и почуках на прозореца на стаята на Юичи.“

Мацутани Миоко