„Писането е докосване до сърцето, до съкровеното. То е изповед, страст и вик. За да се каже истината, колкото и горчива да е, нужно е благородство, защото то препятства възможността да се съди прибързано. То е на страната на доброто.

Пишещият знае, че има страдание, понеже природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени.

Искам да разкажа за Либия и процеса срещу българките и палестинеца.

Дни наред обмислях заглавието. Най-безпроблемно беше то да бъде „Либийски мигове”. Щеше да е правдоподобно. Но чрез него нямаше да се каже истината, дълбоката, цялата.“