Книгата изследва цялостния процес на изработване на първия конституционен закон на България. Анализирана е градивната дейност на съставителите през трите фази, през които преминава изработването на българската Конституция: от Първоначалния проект за Органически устав за държавно устройство на Княжество България, съществените изменения, които той претърпява при прегледа в Петербург, до окончателното й изработване и приемане от Учредителното народно събрание в Търново на 16 април 1879 г. Съществен принос в труда е фокусът върху втората фаза, неизследвана поради по-късното издирване и публикуване на протоколите от работата на Особеното съвещание в Петербург. Изследвани са измененията на някои важни конституционни принципи и разрешения: от една страна, чрез сравнителен анализ на текстовете на отделните проекти и внесените от учредителите изменения, и от друга – въз основа на правния анализ на някои от текстовете на послужилите като образци европейски конституции – сръбската, белгийската и силно повлияната от нея румънска конституция, и отчасти френската. Измененията в проектите и тези, направени от Учредителното събрание, са разгледани по институции: народно представителство, държавен глава, правителство, гражданство и основни политически права и свободи. Чрез провъзгласените от Търновската конституция класически конституционни принципи са положени основите на модерната парламентарно-демократична система на управление.
Създаване на Търновската конституция
Част първа
Глава първа. Изработване на Органическия устав за държавно устройство на България. Влиянието на сръбската, румънската и белгийската конституция
1. Първоначалният проект за Органически устав за държавно устройство на С. И. Лукиянов
2. Дейност на Особеното съвещание. Същност на измененията, засягащи структурата и компетенциите на представителния орган на държавна власт
3. Същност на измененията, засягащи пределите на княжеската власт
4. Същност на измененията, отнасящи се до структурата и компетенциите на Държавния съвет
5. Същност на измененията относно проявлението на основните политически права и свободи на гражданите
Глава втора. Откриване на Първото учредително народно събрание
1. Уверенията на руската власт за ненамеса в работата на Учредителното народно събрание. Изясняване същността на „международния контрол“
2. Общонародният въпрос и неговото отражение върху работата на Учредителното народно събрание
Глава трета. Начало на конкретна учредителна дейност на Търновското народно събрание
1. Избор на комисия. Преценка на нейната дейност
2. Борбите в Учредителното народно събрание за и против двукамарната система
Глава четвърта. Демократична същност и характер на измененията по останалите раздели на проектоустава
1. Относно народното представителство
2. Относно международноправния статут на Княжеството
3. За територията
4. Относно пределите и същността на княжеската власт
5. За вярата
6. За законите и за държавните имоти
7. За гражданите на Българското княжество
А.За народното образование
Б. За свободата на печата
В. За свободата на събранията и за съставяне на дружества
Търновската конституция – зората на парламентаризма в България (вместо заключение)
Част втора
Измененията на Търновската конституция – първото от 15 май 1893 г., второто от 11 юли 1911 г.
