Като биологично и социално явление смъртта има голямо значение за човека. Наред с всички останали свои аспекти смъртта има и важно юридическо значение. С настъпването й законът свързва редица правни последици, най-важната от които е прекратяването на правосубектността. Констатирането на смъртта води автоматично до отнемането на качеството на самостоятелен правен субект, съществувало до този момент в полза на починалия. Отпадането на правосубектността налага законодателното уреждане на отношенията, възникващи при разпределението на притежаваното от него имущество. Именно тези отношения са се наложили като основна, и като че ли единствена, група от правни последици, индивидуализиращи смъртта като особен юридически факт. Встрани от научните изследвания са останали вещноправните последици, настъпващи в резултат от самата смърт, без да е необходимо приемането на наследството на починалия.

В тази книга се търсят отговори на въпросите: Притежава ли човешкият труп качеството вещ? Кой се признава за негов собственик? Какви са въздействията, които законодателството позволява да бъдат осъществявани по отношение на мъртвото човешко тяло? Има ли ограничения във връзка с възможните начини за погребение на починалия? Какви са вещноправните последици на погребението? Валидни ли са т. нар. погребални завещания? Възможна ли е следсмъртната репродукция и какво е значението на изразената приживе воля на починалото лице?

Дарина Зиновиева – Рецензия на монографията на Стоян Ставру „Вещноправно действие на смъртта. Мъртвото човешко тяло преди и след погребението" (сп. Съвременно право, брой 6, 2007 г.)