Авторката на детски книги Мацутани Миоко е родена през 1926 г. в Токио. Първите й творби се появяват през 1951 г. и могат да се разделят на три групи: книги, вдъхновени от японския фолклор, като „Таро – синът на дракона“; детски книжки с картинки, между които е серията „Малкият Момчан“; и повести на социални теми, където спада и „Моята Ане Франк“.

Повестта е написана под формата на дневник. Когато става на тринадесет години, малката Юко получава като подарък от майка си пантера от плат, книгата „Дневникът на Ане Франк“ и бележник с бели листа. Дните започват да се нижат един след друг и историите изпълват дневника на малката Юко. Невинните детски преживявания се преплитат със сложните житейски въпроси за страха, войната и човешката съдба. Ане Франк е реално съществувала и световноизвестна личност. Това е едно еврейско момиче, което намира смъртта си на 15 години в лагера Берген-Белзен, след като две години семейството й се укрива в жилище в Амстердам. По време на укриването Ане пише своя дневник, издаден посмъртно от оцелелия й баща. Малката Юко страда за съдбата на своята приятелка, която от въображаема става истинска. Самата Юко казва, че продължава неживения живот на Ане. Книгата е наситена с послания към възрастните, като едно от най-емблематичните е прокарано чрез „вградената“ в повестта японска приказка за девойката, която връща очите на дявола.

„Аушвиц! Страх сви сърцето ми. Казват, че спомените от войната били избледнели и забравени. Има обаче нещо по-страшно от забравата, нещо, което прилича на лековерно невежество. Дали пък девойката, която връща очите, не съм самата аз? Когато си помислих това, Аушвиц престана да бъде град в далечна страна и факт от далечното минало, а изведнъж се превърна в мой собствен проблем.“